6. И рече му Бог насъне: и Аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред Мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея;
7. а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе, и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.
8. И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги, и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.
9. И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.
10. И Авимелех рече Аврааму: какво имаше наум, когато стори това нещо?
11. Авраам рече: помислих, че в това място няма страх Божий, и че ще ме убият за жена ми;
12. па тя и наистина ми е сестра; тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена;
13. когато Бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз й рекох: направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.
14. Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
15. И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
16. А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.
17. И помоли се Авраам Богу, и Бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат;
18. защото Господ бе заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра.
Глава 21.
1. Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.
2. Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;
3. и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;
4. и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.
5. Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.
6. И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.
7. И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
8. Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.
9. Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина й Исаака),
10. и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
11. Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).
12. Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;
13. и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.
14. Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като й тури на рамо: даде й и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;
15. водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,
16. и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.
17. И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и й рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;
18. стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.
19. И Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.
20. И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.
21. Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.
22. И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;
23. а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.
24. И рече Авраам: заклевам се.
25. Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.
26. А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.
27. И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.
28. И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29. А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?