12. Авраам се поклони пред народа на оная земя
13. и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.
14. Ефрон отговори Аврааму и му рече:
15. господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.
16. Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, — четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.
17. Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха
18. владение Авраамово пред очите на Хетовите синове — на всички, които влизаха през вратата на града му.
19. Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.
20. Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.
Глава 24.
1. Авраам беше вече стар и в преклонни години. Господ благослови Авраама във всичко.
2. И рече Авраам на своя слуга, най-стария в дома му, който пристояваше над целия му имот: тури ръката си под бедрото ми
3. и ми се закълни в Господа, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на хананейци, между които живея,
4. а ще отидеш в моята земя, в родното ми място (и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
5. Слугата му рече: може жената да не пожелае да дойде с мене в тая земя; трябва ли да върна сина ти в земята, от която ти си излязъл?
6. Авраам му рече: гледай да не върнеш сина ми там;
7. Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден, Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, — Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);
8. ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.
9. Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.
10. И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;
11. и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),
12. и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;
13. ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;
14. и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) — тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).
15. Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;
16. момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.
17. А слугата се затече насреща й и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.
18. Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.
19. И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).
20. И тутакси изля водата от стомната си в поилото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.
21. Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.
22. Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато,
23. (па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?
24. Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.
25. И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.
26. Тогава човекът се наведе, поклони се Господу
27. и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.
28. Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.
29. Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;
30. той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека, която казваше: така говори с мене тоя човек, — тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;