20. Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
21. Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
22. Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова — Тамна.
23. Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
24. Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
25. Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
26. Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
27. Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
28. Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
29. Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
30. главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
31. Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
32. в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
33. И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
34. Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
35. И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
36. И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
37. И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
38. Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
39. Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
40. Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
41. главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
42. главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
43. главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.
Глава 37.
1. Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
2. Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
3. Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, — и му направи шарена дреха.
4. Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
5. И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
6. Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
7. ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8. А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
9. Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
10. Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
11. Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
12. Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
13. А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
14. (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
15. И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
16. Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
17. И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
18. А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
19. И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
20. хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
21. Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
22. Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.