10. След седемте дена потопните води дойдоха на земята.
11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
12. и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.
13. В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.
14. Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,
15. влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;
16. и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).
17. И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;
18. а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.
19. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:
20. водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.
21. И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;
22. всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.
23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни — всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.
24. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.
Глава 8.
1. И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2. И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3. А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
4. И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5. Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6. След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7. и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8. После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9. но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10. И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12. Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13. В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14. А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
15. И рече (Господ) Бог на Ноя:
16. излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17. изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът — птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18. Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19. всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20. И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21. И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22. занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Глава 9.
1. И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);