12. Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
13. А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре’, брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
14. Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
15. и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
16. и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.
17. Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
18. и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, — той бе свещеник на Бога Всевишни,
19. и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
20. благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
21. И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
22. Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
23. че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, —
24. освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.
Глава 15.
1. Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
2. Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
3. И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми2.
4. И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
5. Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
6. Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
7. И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
8. Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
9. Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
10. Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
11. И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
12. По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
13. И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
14. но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
15. а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
16. в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.
17. Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
18. В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
19. кенейци, кенезейци, кедмонейци,
20. хетейци, ферезейци, рефаимци,
21. аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.
Глава 16.
1. Но Сара, жена на Аврама, му не раждаше. Тя имаше слугиня египтянка, на име Агар.
2. И рече Сара на Аврама: ето Господ заключи утробата ми, за да не раждам; затова влез при слугинята ми; може би, ще имам деца от нея. Аврам послуша думите Сарини.
3. След като Аврам бе преседял десет години в Ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе слугинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврама за жена.
4. Той влезе при Агар, и тя зачена. А като видя, че зачена, тя взе да презира господарката си.
5. И рече Сара на Аврама: за обидата ми ти си виноват; аз дадох слугинята си в твоите обятия; а тя, като видя, че зачена, взе да ме презира; нека Господ бъде съдия между мене и тебе.
6. Аврам рече на Сара: ето, твоята слугиня е в ръцете ти; прави с нея, каквото щеш. И Сара взе да я притеснява, и тя побягна от нея.
7. И Ангел Господен я намери при извора в пустинята, при извора на пътя към Сур.