— И ти обеща ли му, татко? — попитала принцесата. — Значи ще дадеш мен на това бодливо момче?
— И обещах, и не обещах. То не знае да чете, а аз написах: „Това, което срещна най-напред, за нищо на света няма да го дам.“
— Добре си направил, татко. Иначе как щях да живея с това странно същество?
— Нека да не говорим вече за това — казал царят. — Ще заповядам на моите стражи, ако видят момчето, да го убият.
През това време Бигел свирел, ядял ягоди, пиел бистра водица и се радвал на стадото си, което от ден на ден ставало все по-многобройно.
Ала веднъж друг цар се загубил в гората. Той обикалял девет дни и девет нощи, а на десетия ден чул далечна мелодия. Тръгнал към мястото, откъдето идвали звуците, и стигнал до високото дърво. Погледнал нагоре, видял Бигел и петела и попитал:
— Хей, момче, можеш ли да ми покажеш пътя за моето царство? Ще те възнаградя богато.
— Мога, царю, но трябва да ми обещаеш, че ще ми дадеш това, което ще срещнеш най-напред в двореца.
— Добре — съгласил се царят. Написал обещанието си на един лист, както момчето пожелало, и му го дал. Бигел слязъл от дървото и показал пътя на царя. Царят се прибрал жив и здрав в двореца. Щом го видяла, дъщеря му изтичала да го посрещне.
— Защо се забави толкова, татко? — попитала тя. — Да знаеш колко плаках за теб! Но сега се радвам, че се върна при мен.
Царят погалил нежно дъщеря си и казал:
— Не бързай да се радваш, дъще. Изгубих се в една гора. Девет дни не можах да намеря пътя. На десетия ден едно чудновато момче — наполовина човек, наполовина таралеж — ме изведе от гората. За благодарност трябваше да му обещая това, което поиска от мен.
— Какво е то? — попитала принцесата.
— Това, което най-напред ще срещна в двореца.
— Ти обеща ли му, татко?
— Да, обещах. Иначе щях да загина в гората. Мъчно ми е, че ще трябва да те дам на това бодливо човече.
— Щом си обещал, ще отида — отговорила принцесата.
Царят заповядал на стражите, ако бодливото момче дойде в двореца, да го посрещнат както подобава.
Минали много години. Един ден Бигел решил да се върне в бащиния си дом. Закарал стадото в селото, раздал животните на хората, дал няколко свини и магарета на баща си и казал:
— Татко, заведи петела да го подковат отново, защото ме чака дълъг път. Ще замина завинаги и никога няма да се върна.
Подковали петела, Бигел го яхнал и тръгнал по широкия свят. Най-напред отишъл в двореца на първия цар. Щом стигнал до портите, стражите започнали да стрелят срещу него. Ала Бигел пришпорил петела, той хвръкнал над високата стена, кацнал на прозореца на царските покои и започнал да кукурига. А Бигел се провикнал:
— Царю, дай ми това, което ми обеща! Ако не изпълниш обещанието си, ще умреш — и ти, и твоята дъщеря!
Царят се уплашил. Извикал принцесата и й казал:
— Дъще, този човек не се шегува. По-добре е да отидеш при него. Ще се престориш, че си няма — каквото и да те попита, ще мълчиш. Той ще си помисли: „Защо ми е жена, която не може да говори?“ и ще те остави на мира.
Принцесата се съгласила. Облякла разкошна сватбена рокля, взела със себе си много придворни и слуги и седнала в каляската. Бигел седнал до нея заедно с петела. Сбогували се с царя и потеглили. По пътя Бигел попитал:
— Мъчно ли ти е за баща ти?
Но тя не отговорила. Преструвала се, че е няма. Като изминали половината път, Бигел я попитал отново:
— Принцесо, ти сама ли пожела да дойдеш с мен или баща ти те накара насила?
Принцесата пак не отговорила.
Вечерта Бигел за трети път попитал принцесата:
— Ти ли си най-хубавата принцеса на света?
Тя не казала нито дума. Бигел разбрал, че се преструва и казал:
— Благодаря ти, Господи! Най-после намерих жена каквато търсех. Ако беше проговорила, още по средата на пътя щях да я върна на баща й.
Царската дъщеря се усмихнала и казала:
— Аз само се преструвам. Не съм няма.
Тогава Бигел разкъсал булото й и я набол с острите си бодли. После яхнал петела и литнал над каляската.
— Който се преструва, това му се пада! — провикнал се той и изчезнал.
Царската дъщеря се върнала в двореца толкова засрамена и така издраскана, че дълго време не можела да се покаже пред хората. В това време Бигел се отправил към двореца на втория цар, на когото помогнал да излезе от гората. Щом пристигнал, стражите му се поклонили и го завели при своя господар. Там била и царската дъщеря. Като видяла Бигел, тя се изплашила, но се съгласила да тръгне с него. А сърцето на Бигел затуптяло от радост, защото разбрал, че това е най-красивата принцеса на света, за която му разказвала болната старица. Той се поклонил на царя и на царската дъщеря и казал: