— Добър ден, царю. Добър ден, прекрасна принцесо.
— Добре дошъл в двореца — отговорил царят. — Идваш да си получиш обещаната награда, нали? Ето моята дъщеря. Срещнах най-напред нея, когато се върнах. Готова е да дойде с теб. Още утре ще направим сватбата.
Бигел пак се поклонил и казал:
— Благодаря ти от сърце, царю, но преди това искам да поговоря само с теб.
Царската дъщеря излязла и Бигел казал:
— Царю, постави довечера четирима стражи пред вратата на стаята, в която ще спя, и нареди да запалят буен огън. Когато си легна, ще сваля таралежовата кожа. Стражите трябва бързо да я вземат и да я хвърлят в огъня. Това ще ми причини ужасни болки и аз ще викам, ще плача, но те не трябва да ми обръщат внимание, докато не изгори и последната игличка.
Царят обещал да изпълни молбата на Бигел.
Вечерта Бигел отишъл в стаята, свалил таралежовата кожа и я оставил на пода. В този миг стражите се втурнали вътре, грабнали кожата и я хвърлили в буйния огън. Бигел започнал да вика и да се мята в леглото. Дошли придворни и слуги, за да видят какво става. Дошла и принцесата. Като видяла как Бигел се мъчи, тя се разплакала от жалост. Изведнъж Бигел престанал да крещи и станало чудо — преобразил се в красив момък. Принцесата се зарадвала и го прегърнала. На следващия ден направили сватбата. Царят бил толкова щастлив, че подарил на младоженеца цялото си царство.
Ала Бигел не забравил своите родители. Повикал ги в двореца и всички заедно заживели весело и честито.