— Нещо не мога да следвам мисълта ви. Какви тестове за интелигентност?
— Илирия не ти ли каза? Всички посетители на нашата планета трябва да преминат през тестове за интелигентност. Тези, които се провалят, биват използвани повторно.
Бил откри, че е бил прав в очакванията си за най-лошото.
— Какви са тия ваши тестове?
— Най-простички въпроси.
Докторът изломоти едно изречение, което Бил не можа да разбере дори след като преводачът го преведе на английски. Изречението съдържаше изрази като „косинус“ и „корен квадратен на минус първа“, „сигма“, „ромб“ и други думи, които Бил чуваше за пръв път в живота си. За да спечели време, попита дали може да си ги запише.
Следващият въпрос съдържаше имагинерни и Канторови числа, както и някои други, приложими в някаква геометрия на някой си Лобачевски. И тук Бил се провали напълно. Не че се справи по-добре със следващите няколко въпроса.
— Е, стари приятелю — рече докторът, — не се обиждай, но интелигентността ти е на такова ниско ниво, че не я ловят дори нашите диаграми.
— Питахте ме само по математика — оплака се Бил. — Никога не съм бил кой знае колко силен там. Бихте могли да ме изпитате по география например, или по история…
— Съжалявам — прекъсна го докторът, — единственият тест, който използваме, е по математика. Там всичко, както сам се досещаш, е твърде точно.
— Да, зная — изпъшка Бил. — Ама я почакайте малко! Не съм по-глупав от който и да било от присъстващите! Може и да съм по-умен даже — имам медал, за да ви го докажа. Аз съм герой, галактически герой, отличен с най-висшата награда, която се връчва на военен. Просто идвам от раса, която не прави изчисленията си наум. Поне повечето от нас не го правят.
— Наистина съжалявам — повтори докторът. — Освен това тук не се прехласваме чак толкова по военните отличия. Ти си едно доста любезно, макар и глупаво, разумно същество, което — ако се съди по израза на лицето ти — полага неимоверни усилия и почти успява да разбере какво му се казва. Жалко! Мястото ти, млади момко, е в протоплазмената вана.
— И какво ме чака там? — изстена Бил.
— Разработили сме процес, при който се дедиференцират твоите клетки със специално предназначение, за да може в теб да се прероди някой цуриянец. Целта на хранителните вани бе да ти размекнат кожата, за да бъдеш подготвен за протоплазмените, в случай че покажеш на тестовете резултатите, които вече показа. Обикновена предвидливост, която се оказа удачна.
Бил взе да ругае, да проклина, да се моли, дори да се бие, да рита и да бълва пяна с уста. Но всичко бе напразно. Лекарите бяха непреклонни. И доста по-силни, особено както когато бяха в група. Те го сграбчиха, докато врещеше и се дърпаше, изкараха го от стаята, пренесоха го по коридора и го натикаха в друго помещение, където вече го очакваше една вряща и кипяща вана. Бил напрегна сетни сили, но и това не помогна. Вдигнаха го високо и го пльоснаха във ваната.
— Това ще те размекне още повече. Ще видиш, че ще ти хареса — обясниха му те.
На следващия ден го завързаха в инвалидна количка и го подкараха надолу по коридора. Минаха покрай отворена врата. Вътре имаше голяма протоплазмена вана с цвят на недосмляно зеленикавокафяво. Доста гнъсава гледка — като октопод, на който са му извадили пълнежа. Протоплазмата бълбукаше и гъргореше, вдигайки високи вълни, върху които от време на време се показваха изцъклени очички. Те се оглеждаха за миг обезумяло, преди отново да се скрият под повърхността.
Настаниха Бил в специална килия и го хранеха с разтвори, които да подготвят тялото му за повторната употреба. Разтворите му действаха доста ободряващо, ала в периодите между храненията Бил отново изпадаше в депресия. Една-едничка мисъл не му даваше покой.
— Какво ще стане с мозъка ми, когато се разтворя напълно?
— Него също ще използваме — обясни пазачът, назначен да го охранява.
— Тогава какво ще стане с мен? — попита Бил, макар че всъщност не искаше да узнае отговора.
— Интересен въпрос — захили се пазачът. — Ти ще продължиш да съществуваш в материален смисъл. Но що се отнася до съзнанието, което казва „аз съм аз“, тази част, меко казано, ще отлети завинаги.
Бил изстена.
— И накъде ще отлети?
— Трудно е да се каже — отвърна пазачът. — Но след като няма да си тук, за да ми задаваш досадни въпроси, пет пари не давам.
Тъпчеха го с грамадни късове черен дроб, докато се тресеше от мисълта от какви чудовища произхождат, както и с гигантски кубични яйца, караха го да поглъща шейкове от двайсет и един вида мляко и пасирано-хомогенизирани мозъци. Не бяха никак приятни, дори подправени с ягоди. Всичко това все повече го потискаше. Не му даваше покой дори мисълта, че тялото му ще бъде обитавано от един от най-изтъкнатите цуриянски политици — стария Веритайн Красноръжен. Ама хич не го утешаваше или блазнеше идеята тялото му да бъде рециклирано в полза на велик народен водач.