— За мен е чест — произнесе мичман Кротко и протегна кафеникавата си десница. Бил забеляза, че дясното му око, това, което едва не уцели при козируването, беше зачервено от предишни, по-успешни опити.
— Да, благодаря — кимна той, като подаде изкаляната си длан и се огледа, търсейки местенце, където да се поизмие.
— Мичман Кротко ще ви отведе в отредените ви каюти — обясни капитан Дърк. — А Сплок ще ви държи постоянно в течение на събитията.
— Оттук, моля — обади се Кротко и даде знак да го последват. Останалите членове на екипажа избухнаха в овации и весели закачки за нещо, което Бил изглежда беше пропуснал.
Вървяха по дълги коридори, в които срещнаха спретнати младежи, обясняващи разни важни неща на красиви девойки с тесни и прилепнали костюми. След като смениха няколко нива и прекосиха още коридори, спряха пред една врата, на която бяха изписани две нули. Кротко отвори вратата и въведе Бил в помещение, което наподобяваше луксозен хотелски апартамент в стила на някогашния „Хелиор-Бевърли-Хилтън“.
— Брей — възкликна Пъхогаг, който веднага се стрелна към тоалетната. — Ей, Бил! — извика той. — Тук има дори пяна за вана и парфюмиран сапун.
— Нищо не пипай — предупреди го Бил. — Какво ще правим сега? — обърна се той към мичман Кротко.
— Почивайте си, докато ние се занимаваме с кораба — обясни Кротко. — В онова шкафче там ще намерите скъпи вносни вина и напитки. Ако огладнеете преди вечерния банкет в 19.00, под телевизора с петстотин канала има машина за сандвичи. Натискате копчето и получавате каквото ви се прииска. Не е необходимо да пъхате монети. Вие сте наши гости.
— Брей! — повтори Пъхогаг веднага щом мичманът си тръгна. — Какво ще кажеш за това, Бил? — Той прекоси стаята и се наведе към машината за сандвичи. — Ей, Бил, тук има пържени октоподови резенчета! И кокаинови цигари! — Той изтича при шкафа за напитки. — Тук пък предлагат поне сто вида наливна бира, включително и местно производство „Старият Находчивец“. С какво искаш да започнеш?
— Ще чакам банкета — отвърна Бил. — Дотогава има по-малко от час. А междувременно ще взема вана.
Влезе в луксозната баня. Ваната беше с размери на малък плувен басейн. Имаше машина за масаж с приставки за всички присъстващи на борда на „Находчивост“ раси. Имаше дори миниатюрна автоматична пила за нокти с вградена нокторезачка.
— Много предвидливо от тяхна страна — отбеляза Бил.
Той заключи вратата на банята, за да не може Пъхогаг да види с какво се занимава, напълни ваната и пусна мехурчета, гонен от притеснение, че някой може да разбере за детинските му прояви. Нека поне веднъж и той се наслади на истинския лукс. Пльосна се във ваната и взе да мята с ръце към тавана сапунени мехури, да подвиква доволно, а когато му омръзна, потърси пулта за управление на видеопроектора. Един от панелите на стената се отмести безшумно встрани, разкривайки екран колкото цялата стена. Първото изображение беше на капитан Дърк, седнал в командното кресло пред своите офицери, които бяха насядали пред компютърни екрани и пултове и малко наподобяваха екипаж на подводница от древни времена.
— Готови ли са всички? — попита Дърк.
Разнесе се хор от дадакания. Но Дърк забеляза, че Сплок мълчи, и се обърна към него.
— Не каза да, Първи офицер. Нещо не е наред ли?
— Сър, разрешете да говоря свободно — помоли Сплок.
— Давай, Тони — рече Дърк.
— Логиката подсказва — отвърна Сплок с монотонен глас, — че трябва да решим въпроса с рунионите от Саперстейн V преди да се заемем с нова задача.
— Бележката ти е приета и отхвърлена — отвърна Дърк с приятен, но нетърпящ възражение глас. — Включи задните двигатели на една трета!
Главният астронавигационен офицер знойна негърка с пухкава прическа — премести една ръчка напред.
— Пълен напред с една трета, сър.
— Деснобордови маневрени двигатели на двесекундни пулсации. Включете главния двигател. Задействайте пулсовия контрол. Астронавигационен контрол на нула цяло и девет. Предни реактивни двигатели на петсекундни пулсации. Главният двигател — готовност за пълна реактивна тяга. Пълен напред — сега!
На екрана се появи преден план, който — както Бил научи по-късно — се предаваше от външна камера. Така и не можа да разбере какъв бе смисълът от тази камера, показваща непосредственото космическо пространство около кораба. Просто поредното чудо на безприложната технология.
От друга страна, гледката беше наистина разкошна. Гигантският космически кораб с неговите подпори и принадлежности, многобройните му степени и отсеци, със сложната система от трепкащи върху корпуса светлинки и всичко това придружено от равномерния грохот на главния двигател, създаваше незабравимо впечатление. Фонът от безброй разнокалибрени звезди също беше симулиран, вдъхновен от многобройните филми, създали неизменима от времето представа за това как трябва да изглежда един космически кораб в неговата естествена заобикаляща среда. За целта най-често се използваха подготвени във филмовите студиа кадри. Подобна картина винаги оказваше един и същ ефект.