Съвсем скоро „Находчивост“ превключи на главния двигател и свръхсветлинна скорост. Картината от външната камера се промени. Издължени линии от градски светлини сякаш се събираха върху носа на кораба. Това също бе стандартна гледка на хиперпространство.
След като гаврътна няколко чаши наливна бира, Бил почти задряма в топлата вана. Нямаше нищо, което да върши на този кораб, нито го сърбяха ръцете да се пише доброволец. Дърк и екипажът му се справяха чудесно. През повечето време се изтягаха в меките си кресла, докато Дърк раздаваше заповеди. Всичко изглеждаше подозрително лесно. Килимът под краката му бе все така мек и податлив, от скритите в стените говорители се носеше приятна музика с много арфи, цимбали и ксилофони. Истинска музика от открития космос.
Веднага щом достигнаха светлинна скорост екипажът си позволи да се поотпусне. Капитан Дърк поздрави всички за успешния старт и повика Бил на мостика.
— Сега, Бил, бъди добро приятелче и кажи на нашия научен офицер Сплок как действа тази цуриянска пущина за изместване на предмети.
Бил се ококори към него.
— Кое?
— Специалното оръжие, което използват цуриянците, за да отпращат космическите кораби на милиони мили от първоначалния им курс. Твоят приятел ни каза, че си научил тайната, докато си бил вътре в компютъра.
Изправен зад Дърк, Пъхогаг му правеше трескави знаци. Бил нямаше представа какво се опитва да му каже Пъхогаг, но предположи, че го съветва да си измисля. Бил би го послушал с удоволствие, стига да знаеше как.
— Боя се, капитане, че така и не се добрах до тази тайна — произнесе той. — Не ми е по специалността, ако ме разбирате. Учил съм за наторител, това е гражданската ми специалност. А военната ми е бушонджия първи разред…
— Млъквай! — сряза го Дърк. Имаше доста недоволен вид, както и Сплок и всички останали. — Войник — изграчи той със стиснати зъби, — съветвам те да не си играеш игрички с мен. Приятелят ти, господин Пъхогаг, ни увери, че си узнал тайната на Изместителя, но си бил доста срамежлив и трябвало да те окуражават.
— Пъхогаг — кресна Бил, който повече не можеше да се сдържа, — веднъж да ми паднеш в ръчичките…
— Бил — прекъсна го Дърк с нисък и леко заплашителен глас, в който се долавяха оттенъци на спотайвано желание за самоубийство. — Бих искал да те запозная с един изключително важен и рядко срещан член на нашия екипаж. Покажи се, Басил.
От задната стаичка се подаде висок мъж с наметало. Лицето му бе скрито от ниско спуснатата качулка. Но въпреки това по гънките на материята Бил долавяше стаеното под нея зло.
— Здрасти — рече Бил.
— Недей да ми остроумничиш, войнико — кресна Дърк. — Ще ти кажа какъв е официалният пост на Басил. Той е нашият главен придумвач.
— Някои биха го нарекли палач — обади се мрачно Сплок. — Но забележката няма да е точна. Той прибягва до мъчения само когато е абсолютно необходимо да бъде изкопчена определена информация.
— Да не искате да кажете, че понякога изтезавате собствения си екипаж? — попита Бил.
— Не, разбира се! — отвърна топло Дърк. — Случва се обаче, когато слезем на някоя планета… Да, господин Сплок?
— Приближаваме се до някаква планета — докладва Сплок.
— Откъде знаете, че се приближаваме до планета, след като летим със скоростта на светлината? — попита Бил. — Искам да кажа, докато го разберете, тя трябва отдавна да е отминала.
— Нашият компютър ни съобщава кога доближаваме планета — обясни Дърк. — Що за място е това, Сплок?
Сплок се почука с дългите си изящни пръсти по челото.
— По-малка от Земята. Кислородна атмосфера. Ограничено население. Трябва да е била заселена съвсем наскоро — по време на големия скандал в Южния кръст.
— Добре — кимна Дърк. — Ще кацнем, за да се заредим с провизии.
— И жени, капитане — припомни един от членовете на екипажа.
— Използвахте ли последната пратка? — попита Дърк.
— Боя се, че да, шкипър.
— Добре, значи ще вземем и жени.
Междувременно Сплок продължаваше да се чука с пръсти по челото.
— Според информацията за тази планета мъжете тук стават опасни, когато някой се опита да им вземе жените.