— Бил, спри! — проплака Пъхогаг, докато Бил полагаше усилия да пробие с главата му шипящата ламарина на бойлера. — Направих го зарад теб!
Бил се поколеба, вдигнал отново убийствен юмрук.
— Какво искаш да кажеш?
— Предложих те за доброволец, защото така ще получиш медал, голяма премия, годишен запас халюцинаторни хапчета и вероятно почетно уволняване от служба!
— Уволняване?
— Да, Бил. Ще можеш да си идеш у дома!
Бил бе споходен от носталгична вълна при мисълта за родната планета Фигеринадон, която толкоз много искаше да зърне.
— Сигурен ли си? — попита той.
— Разбира се, че съм сигурен. Достатъчно е да се обадиш на офицера от наборната служба, когато се върнеш. Той ще уреди всичко.
— Ама това е страхотно! — възкликна Бил. — Проблемът е само, че мисията е самоубийствена и аз едва ли ще се върна. Как ще ме уволнят, ако не се върна?
— Ще се върнеш — изрече Пъхогаг. — Гарантирам го.
— Че как можеш?
— Защото след като те предложих за доброволец, предложих и себе си. Така че ще мога да се грижа за теб.
— Ти за себе си не можеш се погрижи! — въздъхна Бил. — Хубаво е, че се мъчиш да ми помогнеш, Пъхогагчо, но наистина не беше нужно.
— Едва сега си дадох сметка, Бил — рече Пъхогаг, докато се освобождаваше от хватката и същевременно се отдалечаваше от бойлера. Поне засега опасността бе отминала. Понякога на Бил му кипваха лайната, но достатъчно е да избегнеш торнадото и всичко пак се връща по местата си.
— Още нещо — сети се Бил. — Как можеш да ме записваш за доброволец? Само аз имам право.
— Тука май си прав — съгласи се Пъхогаг. — Ще трябва да попиташ компютъра.
— Здрасти отново — произнесе армейският компютър. — Не идвахте ли преди малко? Извинявайте, че питам, ама зрението ми не е каквото беше на младини. Май лещите на камерите са се поизносили. Не че на някой му пука. — Машината издаде подсмърчащ механичен звук.
— Идвах да питам за крака — произнесе Бил, отвратен от електронното й самосъжаление.
— За крака ли? Виж, това не мога да го забравя! Я да ти погледна крачето.
Бил доближи крака си до една от камерите.
— Фуйии! — възкликна компютърът. — За този красавец всеки алигатор би ти завидял. Само че го виждам за първи път. Нали ти казах, краката никога не ги забравям.
— Не може да не си го спомняш — прохленчи Бил. — И миналия път, когато идвах, ме кара да ти го показвам. Никой компютър не забравя подобни неща.
— Не съм казал, че съм забравил, компютрите не могат да забравят, а че не съм се сещал напоследък за него. Само за момент, докато се поровя из паметта си. Да прегледам списъка с крака, значи… ами да бе, ето го. Прав си, дойде тук с някаква молба. И аз те пратих в Офицерската стая.
— Точно така. Там пък ми заявиха, че с влизането си съм се записал доброволец в опасна мисия.
— Да, и това е вярно — потвърди компютърът. — Понеже ми поискаха доброволец и аз им пратих първия, който ми попадна подръка.
— Мен?
— Теб.
— Но аз не съм искал да бъда доброволец!
— Айде сега. Искам да кажа, съжалявам, но си го просеше. Така поне предположих.
— Моля, кʻво?
— Имам една специална програма за предположения.
— Можеше поне да ме попиташ!
— Тогава какъв смисъл от програмата за предположения? Знаеш ли колко пари са потрошили за нея? Пък и ми беше ясно, че чудесен армейски типаж като теб не може да не жадува да стане доброволец в опасна мисия въпреки дребното недоразумение с крачето.
— Грешиш — заяви му направо Бил.
По екрана на компютъра премина вълна, наподобяваща свиване на рамене.
— Амʻче стават грешки, нали така?
— Това хич не ме успокоява — кресна Бил и удари с юмрук екрана. — Ще изтръгна лъжовните ти транзистори! — Той отново тупна с юмрук по екрана. Този път зад стъклото блесна червена светлина.
— Войник — произнесе компютърът грубо. — Застани мирно!
— Какво? — подскочи Бил.
— Чу ме добре. Аз съм армейски компютър с действителен чин полковник. Ти си военнослужещ. Ще ти напомня, че трябва да се обръщаш към мен с подобаващо за ранга ми уважение, инак ще загазиш още повече, отколкото си го докарал досега.
Бил преглътна. Всички офицери са еднакви, помисли си той, дори и когато са компютри.
— Тъй вярно, сър — рече той и застана мирно.
— И така, след като твърдиш, че процедурата е била нередовна, какво предлагаш да направим?
— Да я отмените — отвърна Бил. — Като ще се избира доброволец, нека да е от списъка на целия личен състав.
— И това ще те задоволи ли?
— Да.
— Добре, започваме. — На екрана на компютъра се мярнаха разноцветни светлинки. Едно след друго започнаха да се сменят имена. Приличаше на въртяща се ролетка в казино.