— Виж — припомни Бил, — чака ме клиент.
— Добре де, щом даваш зор. Какво иска да знае? Бил се замисли.
— Не си спомням точно. Трябва да съм забравил всичко, докато приказвах с теб.
— Ами що не се върнеш да го попиташ?
— Чакай, сетих се! Искаше да узнае кога е най-подходящият период за засаждане на оруфелии?
— Оруфелии? Сигурен ли си, че така го каза?
— Че как няма да съм сигурен! — отвърна Бил.
— Да не е ставало случайно дума за чалнати оруфелии?
— Не, за обикновения вид. Освен това питаше дали да засажда от синкавите, или да мине на тъмнопурени.
— Моля? — попита заместник-компютърът.
— Май нещо такова каза — измънка Бил.
— Пурпурни! — възкликна заместник-компютърът с доста силен за един немощен призрак глас.
— Да де, такова беше. Имаше и нещо за летенето на дисковидните дорфиди.
— Аха — кимна заместник-компютърът, — с това трябваше да започнеш. То променя нещата.
— Да, ама не знаех.
— Нищо, ще се оправим. Дай ми половин цъкане и ще ти намеря отговора.
— Благодаря — отвърна Бил. — Може и цяло цъкане. Имам време.
В края на краищата заместник-компютърът се върна след около цъкане и половина.
— Кажи му, че тази година месец руснойе ще е най-подходящият за садене на оруфелии. Няма да е лошо, ако засади половината в тъмнопурпурен цвят. Стига наистина скоро да не са имали грогиански цикъл.
— Струва ми се, че спомена нещо подобно — кимна Бил.
— Хубаво ще е да запомняш всички подробности — посъветва го заместник-компютърът. — Имаше ли някакви други условия?
— Дали да не отида пак да попитам? — подхвърли Бил.
Той се върна в храма, но доста се разтревожи, когато откри, че просителят си е тръгнал. Изглежда Бил бе изконсумирал целият ден в търсене на отговорите. Навън се беше смрачило. Наоколо не се виждаше жива душа.
Работата явно не бе потръгнала както трябва. Бил реши, че ако не друго, няма да е зле поне да си хапне и пийне. Честно казано, малко луд секс също не беше встрани от представите му за приятен отдих. А как му се щеше да разполага с пълния комплект — Илирия плюс бутилка хубаво вино и яка кльопачка. Странно, колко прости са изискванията към живота, когато си затворен в пустеещ храм, а от главата ти стърчи кабел. Наоколо наистина нямаше никого. Таванът бе висок и тъмен, из въздуха се носеше миризма на чужди същества. Някъде отдалеч се чуваше кльомбичкането на храмовите камбанки.
— Е, къде е вечерята? — попита Бил на глас.
Никакъв отговор.
Той натисна бутона и отново се озова пред призрачното видение. Намери го да си почива, изтегнало нематериалното си тяло в мрежеста люлка.
— Какво си се разтропал? — посрещна го навъсено заместник-компютърът. — Тъкмо смятах да подремна.
— Мислех, че компютрите никога не спят.
— Така е, не спят. Но аз не съм компютър, само заместник.
— Е, това е твой проблем. А моят е, че съм гладен.
— И защо идваш при мен?
— Ами ти си единственият тук, който движи нещата.
— Аз ли? Казах ти, че само замествам. Нищо не мога да правя. А най-малко бих могъл да ти помогна с такава досадна и нематематична задача като яденето.
— Гладен съм — мрачно повтори Бил.
— Но аз нямам нищо за ядене. Трябва да ти призная, че ние, компютрите, никога не сме могли да разберем тази странна склонност на протоплазмените същества към тъпчене на тумбасите. Изглежда толкова отвратително и лишено от естетика.
— Иди да смучеш волтметър — сопна се Бил и излезе. Трябваше да има нещо за ядене, дори да е симулирана храна в някоя от тези симулирани стаи, където се бе разхождал одеве. Той се озърна и откри, че привидението го следва по петите. Ако съдеше по трескавите движения на долните му крайници, беше доста възбудено.
— Ще те помоля да не се мотаеш наоколо — рече заместник-компютърът. — Може да повредиш стените.
— Мислех, че са само симулация.
— И така да е, симулациите също могат да се повреждат. И те като предметите в материалния свят са свързани с определени физични закони. Тук ние творим модерната алхимия. Внимавай да не бутнеш вазата!
Без да забележи, Бил бе закачил с рамо една тясна и висока ваза върху пиедестал. Вазата падна и се разби с необичаен трясък за едно място, което не беше нищо друго, освен най-обикновена симулация.
— Сега откъде ще намеря такава ваза! — завайка се привидението. — Ти разбираш ли, че програмата ни за създаване на вази заби, а резервната програма се разболя от скука, понеже дълго не е била използвана. Създаването на подобна програма изисква уникално усилие…
Бил продължи нататък.