Беше висок, добре сложен младеж с тънички мустачки. Тъкмо заради тези мустачки Муни бе станал за присмех сред екипажа, когато за първи път се качи на борда — не за друго, а защото тогава цареше голяма скука и хората се чудеха с какво да се забавляват. Муни, разбира се, не знаеше това. Смяташе, че се смеят на него.
В известен смисъл бе прав. Стана така, че иначе безгрижният и весел младеж само за едно денонощие се превърна в истински мизантроп. Започна да се усамотява в радиорубката, която бе затулил с черна хартия, тъй като твърдеше, че луминесцентното осветление го заслепява.
Настояваше да му носят там храната и категорично отказваше да разговаря с екипажа. Нерядко отвътре се дочуваха странни почукващи звуци. Никой не можа да открие причината за тях. Това само засилваше мистерията.
Поведението на Муни естествено привлече и вниманието на капитан Дърк. Издокаран в любимия си светлосин комбинезон, Дърк бе в обичайното си благодушно разположение.
— Нека си стои в радиорубката — заяви той. — Оставете го на мира, ще му мине.
— Но сър, държанието му е необичайно.
— И откога не можем да понасяме държанието на хора с умствени увреждания?
— Искате да кажете, че Муни е побъркан?
— Само временно, предполагам. Оставете го на мира. Ще се оправи.
Предположението на Дърк се оказа правилно. Останал насаме в тъмната каюта, Муни постепенно започна да възстановява поразклатената си самоувереност.
— Какво пък толкова? — каза си той. — Мустаците ми може наистина да изглеждат смешни. Защо трябва да се притеснявам от това?
Хрумна му, че е крайно време да напусне радиорубката. Изведнъж му се доигра на пинг-понг. Но той знаеше, че преди това трябва да направи нещо.
— Нещо специално — каза си Муни. След като прегледа списъка със специалните комуникационни проблеми, които трябваше да решава всеки радист, той заяви решително: — Ето какво ще направя!
— Ти си успял да разшифроваш кода на транстелеграмата? — повтори Дърк. — Никой не вярваше, че това може да бъде направено. Казваха, че транскодът е най-строго пазената тайна на нашите врагове, мурдидите от планета Жило.
— Да, успях — гордо повтори Муни.
— Ами прочети ми я, тогава — доволно нареди Дърк.
Муни се покашля, за да си прочисти гърлото, и зачете:
— От Мурдид Второ действащо пипало до Мурдид Централно Главно командване в Скрития дворец на Забранената планета. Приветствия.
— Много дълъг поздрав — отбеляза Дърк.
— Да, сър — кимна Муни и продължи да чете. — Нашето пипало откри, че престъпниците от Земята, а именно господин Сплок и командир Хам Дуо, в момента са обсадени от превъзхождащите ги сили на месер Димитри, който властва на изолирания планетоид Дентоид 12. Искаме разрешение да нахлуем на планетоида, да избием тези, които окажат съпротива, а останалите да поставим в клетка, за да бъдат показвани по време на триумфалния парад на Централната планета. Край.
— А отговорът? — попита Дърк.
— Нямаме го, сър. Съобщението свършва тук.
— Господин Муни — заговори Дърк, — моите поздравления за добре свършената работа. Но макар да не е ваша вината, тя е свършена наполовина. Необходима ни е транстелеграмата, пратена от главното командване на мурдидите в отговор на тази, която ми прочетохте. Върнете се сега в радиорубката и залепете ухо на слушалката, докато не ми уловите и ответната телеграма.
— Всъщност ние използваме прослушвателна апаратура, създадена по наша поръчка от „Портент“, секретния военен завод в покрайнините на галактиката. Принципът на работа…
— Хайде някой друг път, а? — прекъсна го Дърк. — Главата ми трябва да е свободна от разни дребни подробности, за да мога да следя цялостната картина и да предприемам при нужда съответните действия. Разбра ли ме, Пол?
— Мисля… че да, сър — отвърна Муни. — Ще се заема с това! — обеща той, напълно забравил притесненията си какво мислят другите на борда за неговите мустаци.
А капитан Дърк потъна в размисъл. „За пореден път — рече си той, — тези, които вярват на мурдидите, се оказаха измамени. Но да се действа предварително, преди да бъдат получени необходимите нареждания, ще бъде лудост. Току-виж ме понижили в чин.“ Галактическият съвет едва ли би гледал благосклонно на някоя внезапна атака срещу прочутия месер Димитри, ако се окаже, че Дърк безпричинно е нападнал планетоида. Нищо чудно след подобен акт да го обявят дори извън закона. Ще има и други неприятни последствия.
Странно как в момент като този реещият се поглед на Дърк попадна върху синята роза. Понякога и дребни неща приковават вниманието ни. Не разполагаме с данни за някакво по-особено привличане между капитан Дърк и синята роза. Не го улавяха и чувствителните за мисли стени на неговата каюта, макар в момента на инцидента да бяха в обичайното си наострено състояние. Дърк си беше Дърк и тишината си беше тишина, всичко, което правеше, бе да разглежда синята роза, която — по някакъв невероятен и непонятен начин — му бе предала своето съобщение.