Докато стояха на терасата и си предаваха кислородната маска, която Хам Дуо винаги носеше на колана заедно с презервативите, които никога не бе използвал, Сплок изстреля сигналните ракети. Те литнаха нагоре и разцъфнаха с ярки отблясъци. Красива гледка, ако положението им не беше така отчайващо.
Забелязал присъствието на „Находчивост“ насред собствените си редици, мурдидският флот насочи вниманието си към големия кораб. Облени в хиперпот, оръдейниците въртяха бясно валчестите колела, за да извърнат дулата към новопоявилата се цел, тъй като поради някаква досадна грешка в чертежите оръдията се насочваха ръчно. Едно след друго гигантските дула заставаха неподвижно, издухвайки с масивни лъчеви струи свръхмощни снаряди с червени връхчета, които се понасяха към „Находчивост“ по неописуемо плоски траектории.
— Удвои енергията на силовия щит! — нареди Дърк, надявайки се, че Марлоу се е справил с настройката на щита. Първият снаряд ги доближаваше с бавно въртене. Силовото поле на „Находчивост“ го улови и микроскопичните му сензори го пренасочиха по бумерангова орбита. Преди мурдидите да осъзнаят какво става, те се оказаха обстрелвани със собствените си заряди.
— Стойте спокойно — подвикна през рамо Сплок. — Ей сега ще пристигне спасителната сонда.
Вече я виждаше с просто око да се носи право към тях с равномерно проблясващи зелени и червени лампички, заобикаляйки статичните експлозивни полета.
Бил взе ЦРУ под мишница, а през това време сондата вече се изравняваше с парапета на терасата. Един след друг те се покатериха на борда и въздъхнаха облекчено, когато люкът зад гърбовете им щракна. ЦРУ непрестанно се дърпаше и опитваше да каже нещо на Бил, но тъничкото му гласче бе заглушено от разривите на енергийните оръжия.
Минути по-късно пред тях се изправи Дърк с лице, почервеняло от бойна треска.
— Тъкмо навреме си идваш — каза той на Сплок. — Отивай веднага в машинното. Имаме проблем.
Едва тогава той забеляза Бил. Лицето му остана безстрастно, докато казваше:
— Здрасти, Бил. Търсят те по телефона. Можеш да се обадиш от моята каюта.
Докато Дърк и Сплок стърчаха край пулта за управление, опитвайки се да измъкнат „Находчивост“ от взривовете на минното поле, Бил изтича в каютата на Дърк. На „Находчивост“ упътването ставаше с помощта на разноцветни линии — достатъчно бе да заковеш поглед в някоя от тях и да я следиш до целта. Но Дърк бе забравил да предупреди Бил, че по време на бой кодовата таблица на линиите се сменя, за да попречи на опитите на попаднали на борда шпиони да се ориентират бързо в обстановката или да извършат саботаж. Първо Бил се озова в столовата — тя беше празна, ако се изключеше един пухкав офицер, който нагъваше сладкиши, възползвайки се от отсъствието на останалите. Следващата линия го изведе в корабния супермаркет, където се наложи да отбива атаките на досадни продавачи, опитващи се да му пробутат различни стоки на половин цена със сезонно намаление и при гарантирано качество. Бил обичаше да се мотае из магазините, но точно сега не му беше до това. Продължи да следва извитите линии по стените и макар все още да хранеше надежда, че те ще го изведат накрая до капитанската каюта, в душата му започна да се прокрадва съмнение. Той спря при една будка и разтвори корабния пътеуказател. Благодарение на него най-сетне стигна до каютата на Дърк.
Помещението — както и следваше да се очаква от каюта, предназначена за висшия офицерски състав — бе застлано с килим. Бил забеляза, че е поднесена вечеря за един, което му даде известна представа за социалния живот на капитана. Точно пред него върху една малка поставка се мъдреше телефонът. Червената лампичка за повикване трепкаше нетърпеливо.
Бил се метна към него, разбивайки в бързината няколко малки кристални фигурки.
— Ало! — изрева той.
От другата страна на линията отговори женски глас:
— С кого искате да говорите?
— Ами някой ме е търсил — рече Бил. — Казаха ми да вдигна слушалката.
— А вие кой сте?
— Бил! Аз съм Бил!