— Аз пък съм Рози, телефонистка в Централния свързочен отдел на флота. Мисля, че сме се срещали веднъж на един прием у Дредниганийския посланик. Това беше миналата година на Капела.
— Не съм бил и на парсек от това място — отвърна Бил. — А сега бихте ли ме свързали?
— Трябва да е бил някой друг Бил. Не споменахте ли нещо за повикване?
— Да!
— Един момент, сега ще проверя.
Бил зачака. Вратата зад него се отвори и в каютата влезе ЦРУ. Лицето му бе все така объркано.
— Бил? — извика той. — Добре ли си?
— Разбира се, че съм добре. Чакам разговор по телефона. Какво стана отвън?
— Малко е трудно за обяснение — рече ЦРУ. — Одеве исках да ти кажа, че каквото и да правиш, не бива да се качваш на борда на „Находчивост“.
— Чудесен момент избра да ми го кажеш — озъби се Бил. — Какво не е наред тук?
В този момент телефонистката се свърза отново.
— Бил, намерих ти компания.
Веднага след това в слушалката прозвуча писклив женски глас:
— Бил, миличък, как си?
Макар гласът на Илирия да се променяше всеки път, когато тя сменяше телата, което бе далеч по-често, отколкото се нравеше на Бил, интонацията й оставаше непроменена. Пък и колко други женски гласове го търсеха?
— Илирия? Ти къде си?
— Няма значение. Бил, кажи ми ЦРУ при теб ли е?
Бил се огледа за всеки случай.
— Да, тука е.
— Хубаво. Има нещо, което трябва да знаеш за този така наречен военен разузнавач. Слава Богу, че те открих навреме!
— Да, какво има?
— Бил — обади се зад гърба му ЦРУ, — трябва да обсъдим нещо много важно. — Той приседна на бюрото пред него. Един от пешовете на въздългия му шлифер уж случайно попадна върху вилката на телефона. Последва изщракване, което колкото и да бе невинно, имаше ужасяващ резултат.
— Илирия! Слушам те!
— Съжалявам, сър — чу се гласът на телефонистката, — връзката беше прекъсната.
В този момент в каютата влязоха Дърк и Сплок, следвани от Дуо.
Дърк несъмнено бе изключителен пилот, а в комбинация със Сплок двамата ставаха най-добрият тим в цялата галактика. Което се потвърди за сетен път, когато Дърк изпълняваше така наречената Мариенбадска маневра, излагайки на риск целия екипаж и себе си, докато корабът ретрогресираше обратно по хода на собствения си курс. Естествено мурдидските дреднаути се опитаха да ги последват, но в разгара на сражението водещият кораб бе забравил да вдигне носовите спойлери. Бълбукането на хиперпространството правеше невъзможно проследяването на „Находчивост“. Докато напускаха околностите на планетоида, мурдидският разузнавателен отдел вече разработваше версията за унищожаване на неутралния сателит вследствие на тежки климатични условия.
След като се увери, че поне засега са в безопасност, Дърк изведе кораба на прав курс. Сътресенията на корпуса утихнаха и готвачите в просторната кухня въздъхнаха облекчено, след което се заеха да разливат по чиниите пареща доматена супа. Заедно със супата по нареждане на Дърк бяха раздадени солети, тъй като капитанът смяташе, че екипажът заслужава да бъде поощрен.
След това, придружен от остроухия Сплок и плоскоухия Дуо, Дърк се отправи към каютата да види как я кара Бил. Докато вървяха натам, из въздуха витаеше усещането за нещо пропуснато или неизказано, миазмата на несподелена тъга и съжаление. Те, разбира се, не я усещаха и дори свръхчувствителният Сплок крачеше невъзмутимо, а по-късно щеше да си спомни, че е имало само предразположение за подобна възможност.
Най-сетне стигнаха до каютата и влязоха. Бил стоеше до телефона, свъсил недоволно вежди. Пред него се беше изправил ЦРУ, който приличаше на клошар заради въздългия шлифер и ръкавиците с отрязани пръсти. За Сплок не остана скрито, че един от джобовете на шлифера бе издут под формата на петнайсетсантиметров мрънски гущер. В стаята се долавяше визуалният аналог от гласа на Илирия, която допреди секунди бе разговаряла с Бил по телефона, преди уж небрежното движение на ЦРУ да прекъсне връзката.
— Бил — произнесе Дърк, — струва ми се, че всички ние ти дължим аплодисменти. Не зная как съумя да го постигнеш, но ти накара целия мурдидски флот да се съсредоточи тук и го задържа достатъчно дълго, за да пристигнат „Находчивост“ и нашите основни сили. Със задоволство открих, че между участниците в битката е и шейсет и девета бригада Космически Виещи Убийци, към която продължаваш да се числиш.
— Искаш да кажеш, че те са наблизо? — подскочи Бил. — Моите най-близки приятели? Доналдсон Биволската зурла? Джони Дули Асо купа? И Клопщайн, човекът с нос от неръждаема стомана? И той също ли е тук?
— Всички са тук, Бил — отвърна Дърк. — Не точно както ги искахме, но все пак пристигнаха.