— Не мога да ги прочета — рече Бил.
— Разбира се, че не можеш — съгласи се Стюарт. — Щеше да е странно, дори намирисващо на предателство, ако беше успял. В такъв случай как си позволяваш да възразиш срещу нашата интерпретация на написаното?
— Моите предположения относно неговото съдържание са също толкова достоверни, колкото и на всеки друг.
— О, така ли било? — повдигна вежди Стюарт. — Предполагахме, че можеш да прибегнеш до подобна защитна тактика и затова повикахме в съда един специалист по превеждането от неизвестни езици. Ще бъдете ли така добри да поканите професор Стоун?
Професор Розета Стоун бе висока и мършава стара мома с хладни и презрителни маниери. Тя се огледа пренебрежително, подуши въздуха и произнесе:
— Специалист по лингвистика от моята класа, естествено, ще даде по-точна интерпретация на текст, написан на непознат език, отколкото някакъв си неграмотен войник.
И колелото се завъртя. Един след друг пред съда заставаха различни свидетели, които Бил не бе виждал никога досега. По-късно узна, че това са професионални свидетели, използвани най-вече когато прокурорът е уверен, че обвиняемият е виновен като греха, но не разполага с необходимите доказателства.
Бил се разсърди най-много, когато един от свидетелите, пастор от албигенсианската секта, заяви под клетва, че Бил е виновен за опустошаването на Рим през 422 г. сл.Хр. Бил яростно отрече това твърдение. Тъй като срещу него вече бяха повдигнати достатъчно обвинения, за да бъде осъден така, както му хрумне на съдията, позволиха това обвинение да отпадне.
Когато дойде неговият ред да говори, Бил поиска малко време, за да се подготви. Съдията се засмя.
— Само престъпник би поискал подобно нещо. Слушай, войнико, песента ти е изпята. Но ако решиш да се откажеш от правото си на последна дума и да спестиш безценното време на съда, това ще бъде взето в твоя полза при определянето на присъдата.
— А ако откажа? — заинати се Бил.
— Няма да ти позволим да се подготвиш, а упоритостта ти ще бъде в твой минус.
Бил повдигна уморено рамене.
— Че вие вече сте ми решили съдбата! Какво толкова мога да кажа?
Почти нищо — съгласи се съдията. — Нямаш представа колко е изморително да седя тук ден след ден и да слушам хленченето на престъпници, които нямат никакво уважение към закона, докато не попаднат под суровите му удари. Та искаш ли последна дума? Не? Браво! Бързо схващаш. Да преминаваме тогава към най-важната част — наказанието.
— Забравихте да попитате журито за решението им — подсказа му Бил.
— Обикновена формалност — отвърна съдията. — Мисля, че можем да я пропуснем.
— Не! — извика Бил. — Искам да чуя какво ще отсъди журито!
На лицето на съдията се изписа отвращение. Чакаше го тежък ден. Три партии голф с важни клечки, които нямаше да останат доволни, ако покаже известно отпускане на формата. Никой не обичаше да пресича половината галактика до някое затънтено местенце, само и само да му поднесат скапана игра. Едва сега съдията си даде сметка, че този войник може да се окаже костелив орех. Досега нито един обвиняем не бе настоявал да чуе как ще гласува журито. Това за сетен път показваше вредата от ограмотяването на низшия персонал. За миг съдията се поколеба дали да не извади личния си пистолет, който винаги носеше в лъскав открит кобур под съдийската си тога, и да спести времето на участниците в процеса, както и някои допълнителни държавни разноски, като прати този дърдорко право в ада, където със сигурност му беше мястото, след като бе имал дързостта да се изправи виновен пред съда. Но след това се овладя. Вече имаше няколко последни предупреждения за разстрел на обвиняеми по време на процес. Дребномозъчните подлизурковци от Военното командване обичаха всичко да е според устава. Ще ги потърпи още малко, докато успее да докаже, че са въвлечени в заговор с цел подкопаване на военното правораздаване, след което собственоръчно ще се разправи с тях.
Съдията се обърна към журито. Девет роботски глави и три гръдни клетки се изпънаха под строгия му поглед.
— Роботи от журито — произнесе съдията, — изслушахте ли представените доказателства?
— Изслушахме ги внимателно, ваша чест — отвърна най-десният в първата редица, робот с блестящо пурпурно лице и фасетни очила.
— Имахте ли време да ги обмислите и да стигнете до съгласие за присъдата?
— О, разбира се, че имахме предостатъчно време, ваша чест!
— Тогава каква е присъдата?
— Ние смятаме, че обвиняемият е невинен по всички обвинения и трябва да получи медал, дори два.