Неочакваното нападение предизвика известно вцепенение.
— И таз добра! — възкликна братовчедката Ивлин.
— Безсрамен хлапак! — изръмжа чичо Джаспър.
Чичо Отис подхвана насмешливо:
— А ти, ей Богу, не си взел и пени от него, нали!
Бил хвърли горд смразяващ поглед в неговата посока:
— Прекрасно знаеш, че ми дава издръжка. И сега ме е срам, че съм я вземал. Като ви гледам как се събирате около него като лешояди…
— Лешояди! — вирна брадичка братовчедката Ивлин. — Никой не ме е нагрубявал така.
— Оттеглям си думата — каза Бил.
— О, добре — успокои се братовчедката Ивлин.
— По-точно е да се каже пиявици.
Не особено единно иначе, семейство Парадийн се обедини срещу атаката. Библиотеката прокънтя от възмутени крясъци. Трябваше да се намеси един друг глас, за да се усмири врявата. Гласът прозвуча, или поточно изрева от прага и произведе върху спорещите въздействието на полицейска свирка върху улични побойници.
— Тишина!
Гласът ни най-малко не отговаряше на ръста на собственика му. На прага стоеше дребен слаб мъж с червено гладко избръснато лице и благородна бяла коса и гледаше събралите се през пенсне.
— Типична сцена за семейство Парадийн! — отбеляза той язвително.
Появата му даде сигнал за нова задружна маневра от страна на чичовци и братовчеди. След първоначалната изненада те наскачаха радостно.
— Здравей, Кули. Колко съм щастлив да те видя. (Чичо Джаспър.)
— Добре дошъл у дома, Кули. (Чичо Отис.)
— Миличкият ми, колко добре изглеждаш! (Братовчедката Ивлин.)
Тишина. (Малкият Кули.)
Тишина. (Бил.)
Дребният човек на прага сякаш не се зарадва от този порой на привързаност. Сега устата му мълчеше, застрашително стисната, погледът, отправен към излиятелната сбирщина през стъклата, можеше да обезсърчи по-наблюдателен човек. Роднините подновиха екзалтираните си приветствия.
— Получих телеграмата ти, Кули — каза чичо Джаспър.
— И аз — каза братовчедката Ивлин. — Много се трогнахме с малкия сладък Уили.
— Надявам се, че си прекарал добре, Кули — каза чичо Отис. — Много земи обиколи, а?
— Как ти се стори Япония? — попита братовчедката Ивлин. — Винаги съм казвала, че японците са много сладки.
— Много ни липсваше, Кули — каза чичо Джаспър.
Неразговорливостта на отрочето му в този задушевен миг ядоса Отис и той смъкна малкия Кули от фотьойла, преди да е довършил ученолюбивата си операция.
— Поздрави любимия си чичо, момченцето ми.
Малкият Кули прекърши този изблик с безстрастен опулен поглед:
— Здрасти — изговори най-сетне отчетливо и отново млъкна, разтърсван от хълцане.
Чичо Джаспър отново взе думата:
— Би ли ми отделил пет минути насаме по-късно, Кули? Трябва да обсъдим нещо дребно.
— Аз също искам да помоля за малка услуга от името на малкия Кули — побърза да не остане назад Отис.
Братовчедката Ивлин се хвърли напред:
— Дай целувчица на чичо Кули, миличко — извика тя и протегна към благодетеля пухкавото псе със закръглените си ръце.
Сдържаността на мистър Парадийн не издържа на атаката:
— Разкарай го! — извика той, отстъпвайки бързо. — Значи не сте доволни от живота на мой гръб и вече с кучета ме преследвате?
Лицето на братовчедката Ивлин посърна:
— На твой гръб, чичо Кули!
Господин Парадийн изсумтя. Очилата му се смъкнаха и той ги намести раздразнено:
— На мой гръб, я! Ако този помияр може да се изправи на задни лапи и да се моли, значи е станал достоен член на семейството. Нали само това правите и вие. Връщам се след двумесечно пътуване и първото, което правите, е да ме подгоните за пари.
Е, това никой не бе очаквал. Чичо Джаспър се нацупи. Чичо Отис замига. Братовчедката Ивлин доби надменен вид, като преди малко с Бил.
— Последното, за което си мисля — докачено обяви тя, — са тия отвратителни пари.
Господин Парадийн се изсмя. Очевидно бе отстъплението към предишния период, когато така трудно се разговаряше с него, преди събирането на стари книги да го усмири.
— Да — отбеляза той с горчивина, — първото всяка сутрин и последното всяка вечер. Омръзнахте ми. До гуша ми дойдохте. Вие сте една сбирщина, сбирщина…
— Лешояди — услужливо подсказа Бил.
— Лешояди! — повтори мистър Парадийн. — Подмилкващи се лешояди. От години сте се впили в мен като, като…
— Пиявици — промърмори Бил.
— Пиявици — повтори мистър Парадийн. — Откакто се помня, все ви раздавам пари, пари, пари. А вие ги попивате като, като…
— Попивателна — подсказа Бил.
Мистър Парадийн се втренчи в него.
— Млък! — изкрещя той.
— Добре, чичо. Само исках да помогна.