— И сега — продължи мистър Парадийн, след като отстрани Бил — искам да ви кажа, че ми писна. Толкоз! Край! Дотук! — погледна за миг крадешком към Бил, сякаш чакаше дали ще предложи нов синоним. — Днес ви извиках, за да ви съобщя нещо. Имам малка изненада за вас. Ще си имате нов роднина.
Семейството се спогледа с диво недоумение.
— Нов роднина! — повтори Отис пребледнял.
— Само не казвай — прошепна с погаснал глас чичо Джаспър, — че ще се жениш!
— Не — успокои ги господин Парадийн. — Роднината е осиновеният ми син Хорас! Ела тук!
Малка, обута в голф фигура се дотътри в стаята.
— Хорас, нека те представя на семейството!
За миг момчето застина безмълвно. Беше набито, с квадратно луничаво лице, къса златиста коса и насмешливи очи. Огледа изпитателно подред чичо Джаспър, чичо Отис, малкия Кули и братовчедката Ивлин.
— Това ли е семейството?
— Това е семейството.
— Леле, какви катили! — изрече натъртено момченцето.
4.
В тишината, последвала тази откровеност, се появи още една личност. Беше едър, благ на вид мъж в сенаторски редингот, в когото Бил разпозна по бялата брада придружителя на Хорас от ливадата. Отблизо човекът напомняше с внушителността си някой от малките библейски пророци. Усмихваше се доброжелателно. Това всъщност бе единствената усмивка в стаята, вероятно най-безутешната сега в цяла Америка освен в домовете с пресен покойник. Чичо Джаспър беше оклюмал като повяхнала лилия, очите на чичо Отис бяха изскочили, братовчедката Ивлин сякаш всеки момент щеше да експлодира. Дори у Хорас откритието в какво семейство попада бе изличило детската лъчезарност.
Той се обади пръв:
— Трябва ли да ги целуна всичките? — попита.
— Мен можеш да не ме целуваш — категорично отхвърли възможността чичо Джаспър, отърсвайки се от вцепенението си. После се обърна към господин Парадийн, запуфтян като влак по нанагорнище: — Какво означава това, Кули?
Мистър Парадийн махна с ръка към новодошлия:
— Професор Апълби ще обясни.
Малкият пророк се поклони. И да изпитваше някакво смущение, не му пролича. Усмивката му стана особено сияеща:
— Моят добър приятел Парадийн иска да ви съобщи…
— Как така вашият добър приятел Парадийн? — разпали се чичо Джаспър. — Искам да попитам откога го познавате?
— Запознах се с професор Апълби във влака от Сан Франциско — обясни господин Парадийн. — И той…
— Аз убедих — любезно се намеси професор Апълби — господин Парадийн да осинови това момче — той потупа момчето по главата и изгледа мило кипящата си аудитория. — Името ми — продължи той, изпреварвайки чичо Джаспър, който се канеше да заговори, — вероятно не ви говори нищо, но с цялата ми скромност мога да заявя, че в определени среди възгледите ми за евгениката са високо ценени. Радостен съм да обявя, че господин Парадийн стана мой последовател. Горещо подкрепям идеята на Бърнард Шоу за необходимостта от създаването на нова раса, която да се изгради с най-съвършените екземпляри от старата. Хорас е момче с чудесна физика, изключителна интелигентност, стабилен характер и ведър дух. Моето мнение, с което и господин Парадийн е съгласен, е, че е най-добре да посвети парите си на отглеждането и образоването на едно такова момче, отколкото да ги харчи по роднини, които, ако ми позволите така да се изразя, нямат бъдеще и би могла да се очаква, извинете ме, малка възвръщаемост. Господин Парадийн възнамерява да има семейство, гледащо напред, а не назад. Семейство от, ъъъ, бъдещи, а не бивши величия.
Роднините завиха. През цялата тирада те се опитваха да заговорят, но не беше лесно да се прекъсне професор Апълби. Сега всички се хвърлиха напред — братовчедката Ивлин начело, след нея чичовците Джаспър и Отис:
— Нечувано!
— Той е опасен маниак!
— Наистина ли смяташ да направиш този… този дръвник твой наследник вместо собствената ти плът и кръв!
Професор Апълби отново се намеси учтиво:
— Трябва да се признае, че засега Хорас не е дотам шлифован. И какво от това? Един добър наставник се справя с подобен незначителен дефект за няколко месеца. Важното е, че малкият е изключително здрав и извънредно интелигентен.
Малкият не реагира. Той все още се бореше с лежащата на сърцето му дилема.
— Няма да ги целуна! — обяви той твърдо. — Освен ако не е заради бас. Веднъж така целунах една коза.
Братовчедката Ивлин вдигна ръце и кученцето Уили пльосна на пода.
— Безобразник!
— Според мен, скъпи Парадийн — каза професор Апълби меко, — разговорът малко загрубява и ще е по-добре да изведа Хорас навън. Подобни приказки не са подходящи за неговото развиващо се съзнание.