Бил се огледа. Келнерът не се виждаше. Най-близкостоящите гости на ресторанта бяха достатъчно далеч, за да ги чуват, а оркестърът бе преминал от трясъците към тихо каканижене и сякаш засега се въздържаше от дивашки изблици.
— Може би си забелязал, че изглеждам другояче през последните дни?
— Как да не съм забелязал! — сърдечно възкликна Джъдсън. — Та ти грееш като слънце.
— Е, ще ти кажа защо. Джъдсън, стари приятелю, аз познах любовта!
— Пак ли?
Бил се намръщи. Имаме право да очакваме повече тактичност от изповедниците си.
— Ако си мислиш за Алис, това беше само едно увлечение.
— Ясно.
— Този път е истинската любов!
— Аха!
— Какво искаш да кажеш с това „аха“? — Бил беше мнителен.
— О, нищо. Просто казах „аха“. Всеки човек — отбеляза Джъдсън като гражданин на свободна нация — може да каже „аха“.
— Прозвуча, сякаш ме смяташ за несериозен…
— Ни най-малко. Само си мислех…
— Какво?
— Ами не е ли малко бързичко? Така де, допреди една седмица бълнуваше за Алис, а не са минали и седем дни и ти вече си се прехвърлил на друга. Не че те виня — подчерта той възпитано, — винаги съм харесвал бързаците.
Ръката на Бил така се разтрепера, че пепелта от пурата му падна в кафето. Искаше му се да не е толкова отчаян, та да се налага да споделя най-съкровените си чувства с тази бездушна твар Джъдсън. Съвсем бездушен — това беше Джъдсън Коукър, описан с две думи. Иначе приятен, когато си бъбриш с него, но съвсем бездушен.
— Не знам какво разбираш под бързак?
— Може на теб да не ти се струва бързо?
— Познавам Флик от години…
— А, Флик — въодушеви се Джъдсън, — ето това е момиче за милиони! Ако се беше влюбил във Флик…
— Аз съм влюбен във Флик!
— Чакай сега, да изясним нещата — Джъдсън отпи глътка кафе, за да проясни ума си. Вечерта преминаваше изцяло под знамето на въздържанието и въпреки това той се почувства леко замаян. — Допреди седмица беше луд по сестра ми Алис, след това се прехвърляш на оная другата, за която започна да ми разправяш, сега пък казваш, че си влюбен във Флик. Нещо не мога да схвана, Били. Да не си го обърнал на двуженство? Аз лично — свободомислещо обяви той — нямам нещо против двуженството. Сигурно е чудесно да си имаш две къщи, в които можеш да се прибереш.
Бил изпъшка. По-добре да си беше излял душата на диктофон, отколкото да си хаби думите пред тоя нещастен червей.
— И два пъти повече ум да имаше, пак щеше да си останеш малоумен — горчиво отбеляза той. — Не разбираш ли, че говоря за Флик през цялото време?
— Имаш предвид, че Флик е момичето, в което си влюбен? Второто момиче, не третото?
— Няма трето момиче — изсъска Бил през зъби.
— Но ти каза…
— Не съм казал. Всеки, който има само грамче повече мозък от билярдна топка, ще разбере. Изведнъж осъзнах, че Флик е единствената жена, която съм обичал!
— Аха, сега разбирам! Флик е единствената жена, която си обичал! Е, жалко, че не го разбра, преди да я пратиш в Америка.
— Ако не беше заминала, може би никога нямаше да осъзная…
— И какво ще правиш? Ще й пратиш телеграма?
— Тя се върна.
— Ами!
— Видях се с нея на гара Уотърлу миналата събота, когато отидох да посрещна чичо — гласът му потрепери. — Казах й, че я обичам, Джъди и тя ми отговори, че също ме обича…
— Гледай ти!
— Дори не мога да си представя какво намира в мен.
— Трудно е — съгласи се Джъдсън от сърце.
— Много е трудно, защото се е върнала, за да се омъжи за оня Пайк.
Джъдсън подскочи.
— А, не, само не за оня, дето писа, че Тоди ван Райтър бил основал „Копринените“! За Бога, Били, трябва да предотвратиш тая работа! Срещу Тоди нямам нищо против, той излезе с чест от положението: днес сутринта получих писмо от него. Но тоя Пайк! Той е от най-лошите. За нищо на света не бива да позволяваш бижу като Флик да се омъжи за него.
— Няма да позволя! — твърдо обяви Бил. — Но нали разбираш ситуацията? Свършили й парите в Ню Йорк и тя се уплашила, затова телеграфирала на техните, че е готова да се прибере. Те й уредили пътуването, но тя един вид се връща, за да се омъжи за Пайк…
— За тоя скапаняк! — вайкаше се Джъдсън. — Световен дръвник. Тая няма да стане!
— Естествено, че няма да стане — Бил започваше да проявява нетърпение. — Но нали разбираш проблема, сега тя не може да избяга отново от къщи, преди аз да съм в състояние да я поема. А точно сега не виждам как мога да я поема, освен ако не се оправя с чичо ми.
— Искаш да изобличиш оня мошеник Слингсби и тогава той ще ти кълве от шепата?