— За какво става въпрос? Какво е вършил Слингсби?
— Това не ми каза. Подробностите остави за теб, за да ги предадеш на стареца и накрая Слингсби да си го получи. Уговорих ти вечеря с нея довечера.
— Довечера?
— И аз ще дойда, ако искаш.
— А, няма нужда.
— Сигурен ли си? Не е проблем.
— Сигурен съм.
— Е, може и да си прав — замисли се за миг Джъдсън. — Една спокойна вечер и ранно лягане няма да ми се отразят зле. Не знам защо, но главата ми нещо се мотае. Сигурно е от времето. Та тя ще те чака в „При Марио“ в осем и петнайсет. Не може да не я познаеш — висока, красива…
— Какво? „При Марио“!? Не, не може!
— А? Защо?
— Мястото е свещено. Там вечерях с Флик за последен път, преди тя да замине за Америка.
— Слушай, Били, да не мислиш, че Прудънс ще си играе на иди ми, дойди ми? Не стига, че изобщо се среща с теб…
— Добре де…
— Точно в осем и петнайсет във фоайето. Веднага ще я познаеш, ще бъде с червена рокля. Прилича на мотриса, не бе, на испанка, с големи блестящи очи и повечко зъби…
— Уф!
— Моля?
— Нищо, нищо.
— Страхотна е. Много е жизнена. Няма начин да не ти хареса.
— Много даже ще ми хареса, ако наистина ми каже нещо важно за Слингсби. Разбираш ли, Джъди, това може да оправи всичко наведнъж! Ако тя наистина знае толкова, колкото казваш, ще спечеля пълното доверие на чичо Кули.
— И отгоре.
— И ще мога да отведа Флик от проклетите й роднини и веднага да се оженим! Боже! Джъди, нямаш представа какво изпитвам към нея… Тя е моето вълшебно вдъхновение. Понякога, както си седя сам, виждам лицето й с тези най-прекрасни сини очи…
Джъдсън се пресегна за вестника и го разтвори като щит пред себе си. И приятелството си има граници.
— Друг път, Били — обнадежди все пак приятеля си.
Глава 17.
Неделна вечер в ресторант „При Марио“
1.
През последната седмица в Холи хаус цареше дух, противоположен на оптимизма, завладял Мърмонт меншънс. Обикновено завръщането на блудните синове се свързва в писанията с голяма веселба и бурна радост от страна на всичко живо — може би с изключение на заклания вол, — но в този дом атмосферата не ощастливяваше Флик. Дните минаваха и само мислите за Бил пропъждаха мъката й.
Хокането, започнато от леля й Франсес още на перона на Уотърлу, продължи без прекъсване цялата седмица. В неделя, в седем часа вечерта, от устата на възпитателката заблика такъв порой, че господин Синклер Хамънд разчупи многогодишните си окови, тропна с крак и се наложи със стряскащата свирепост на един мек човек.
— Флик — с несвойствено напрегнат глас прекъсна опяването на жена си господин Хамънд.
— Да, вуйчо Синклер?
— Излез за малко.
Госпожа Хамънд му отправи оня поглед, който неведнъж го бе карал да се завре някъде, скрит зад книгите си. Но тази вечер въздействието му бе нулево. Няма по-страховито нещо от тих и миролюбив човек, решил най-сетне да си го каже, а в господин Хамънд вече от една седмица къкреше потискан гняв. Както дори Бил Уест — друг миролюбец — можа да бъде изкаран от кожата му от удар с бастун по главата, така сега и Синклер Хамънд бе вдигнат на крак от стоварилите се върху милата му Флик упреци, нападки, хули, хокания, мъмрения, грубости.
— Аз разговарям с Фелиша — изсъска госпожа Хамънд.
— Излез, Флики — настоя господин Хамънд с половин уста.
Флик напусна стаята.
Госпожа Хамънд насочи цялата царственост на особата си към своя съпруг. За разлика обаче от краля на Франция нея нямаше кой да я предупреди, че това не е метеж, а революция, която завинаги ще отнеме върховенството й в къщата. Опита се да го смачка по обичайния ред.
— Млъкни! — простичко каза господин Хамънд.
Госпожа Хамънд млъкна.
— Трябва да престанеш, Франси — поде той кротко, ала без да отделя от нея святкащите си очи. — Предостатъчно излага, каквото имаше да кажеш за бягството й, време е да спреш. Ясно ли е? Просто млъкваш. Няма да позволя бедното дете да бъде тормозено повече. И за да не се изкушаваш, ще я изведа да вечеряме навън. Отиваме там, където има светлина, музика и вкусна нездравословна храна. Оркестърът ще свири, светлините ще блестят. Кой знае, може дори да танцуваме. А когато се приберем — не по-рано от шест часа сутринта, — ти ще я посрещнеш с прословутата си усмивка, ще я прегърнеш майчински и мило ще брътвиш изключително приятни и топли неща. Ясен ли съм?