Бил омекна:
— Какво да правя? — попита той смирено.
— Какво да правиш ли? Плюй си на ръцете и сам си изкарвай хляба. Никаквецо, покажи, че в теб има нещо! Иди при чичо си и му кажи, че искаш да работиш. Вече си на двайсет и шест години, а още не си започнал. Все така ли ще се мотаеш?
Бил премига срещу тавана. Речта на Съвестта оказа силно въздействие върху него. Да се опита да бъде достоен за Алис Коукър — това попадна право в целта. Но истинската болка идваше от заключението, че е един дол дренки с чичо Джаспър и братовчедката Ивлин. Това беше злобно. От всички хора на света най-силно презираше тези двама родственици, които водеха безделнически живот на гърба на чичо Кули. Не, мислеше си той, чак като тези противни изчадия… И все пак…
С цената на изнурителна младост и усърдна средна възраст Кули Парадийн беше натрупал много пари и сега всичките му бедни роднини помагаха да ги похарчи. Брат му Отис търгуваше с недвижими имоти и се нуждаеше от чести субсидии; зет му Джаспър Дейли беше изобретател, чието единствено успешно изобретение бяха откритите разнообразни методи за заемане на пари; племенницата му Ивлин пък се омъжи за един развейпрах, който постоянно започваше нови литературни списания. Всички те не се разбираха по множество въпроси, но при назначаването на чичо Кули за семеен платец бяха единодушни.
В последните години чичо Кули показваше в раздаването на пари доволно хрисим нрав за човек, чиято избухливост някога е била пословична в семейството. Нещо се беше случило с господин Парадийн и бе прогонило стария дявол в него, а роднините му бяха склонни да смятат, че промяната е дошла от колекционирането на старинни книги — страст, която го обзе на 60-годишна възраст. Преди това Кули Парадийн бе доста избухлив и непредвидим и се дразнеше от постоянните домогвания до портфейла му. Веднъж хвърли един стол по Джаспър Дейли, но за жалост не го улучи. Ала сега всичко бе прекрасно. Той блуждаеше из библиотеката си в Уестбъри и подписваше чекове с възхитителната разсеяност, която толкова ценим у богатите си роднини.
Именно този човек издържаше Бил Уест в колежа и след него, до тази сутрин, когато лежеше в леглото, изтезаван от съвестта си. Да, реши Бил, съвестта има право. Разбира се, той не беше чак толкова лош, колкото чичо Джаспър или братовчедката Ивлин, но сега ясно разбираше, че бе в съмнително положение, и ако някой не знаеше какъв чудесен човек е, лесно можеше да остане с погрешна представа. Да, трябваше да отиде при чичо Кули и да заяви, че е готов да се хване на работа. Производството на хартия ни най-малко не го вдъхновяваше, но в разкаянието си реши, че все пак ще може да открие в това занимание някаква недоловима за външния наблюдател наслада. Нямаше представа как се получава хартиената каша и какво се прави по-нататък с нея, но без съмнение щеше за не повече от седмица да усвои тези дребни технически подробности. Главното беше да се започне.
Изпълнен с решимост, Бил се надигна с пъшкане и тръгна към банята.
Има някаква магия в студения душ. Съчетае ли се с младостта, малко болежки на плътта могат да му устоят. Докато търкаше зачервеното си тяло пет минути по-късно, макар с все още пулсираща глава и склонен да подскача при всеки внезапен шум, Бил се почувства нов човек. Потръпна от кураж и решителност. Докато подсушаваше гърба си, нахвърли плана. На първо време, разбира се, може да се задоволи с нещо по-скромно, колкото да се огледа и да схване кое как е. После ще се разбере кой е той. Ще вложи цялата си неизразходвана досега енергия, ще се издига все по-високо и по-високо, докато накрая вземе контрола над цялото предприятие.
Време беше до чичо Кули да застане истински енергичен човек, който да поеме грижата за „Парадийн — целулоза и хартия“. Старецът е бил голям играч навремето, но през последните няколко години бе развил вкус към пътешествията и страст към библиотеката си и това му отнемаше твърде много време. „Парадийн — целулоза и хартия“ се нуждаеше от свежа кръв и ето той, Бил, бе налице.
Бил се облече и отиде да хапне леката си закуска. Така се въодушеви, че към професионалния възход се добави и доживотен съюз с Алис Коукър. Отстраняваше със замах пречките. Чувстваше се всевиждащ и непобедим. Преди да разгърне сутрешния вестник, всяка подробност от бъдещето му бе така подробно разработена, че почти очакваше да види заглавие на първа страница: