— Мога да ви кажа, че…
— … за да разбера, че съм попаднал на нещо голямо. Тогава, естествено, не бях още наясно какъв точно е потенциалът му. Но си знаех, че няма да се издъни. В една от сцените единият сладур си изгубва панталоните…
Чистата случайност, че господин Слингсби направи пауза, за да запали изгасналата си пура, отърва Бил от изслушване на цялото либрето на „Кажи го на тате“ и му даде възможност да заговори за работа. Усещаше се пришпорен и заговори припряно, което не съответстваше на намерението му да бъде убийствено убедителен. Но се надяваше, че съдържанието на репликите му в достатъчна степен ще прикове вниманието на публиката.
— Снощи вечерях с госпожица Прудънс Страйкър — побърза да съобщи той, чувствайки, че едва ли с нещо друго би могъл да изтласка от мисълта на Слингсби майтапите от безценната му пиеса.
Догадката му се потвърди. Господин Слингсби остави пурата и впери очи в него. Не каза нищо от рода на „Продължете, моля! Разказът ви извънредно ме заинтригува!“, но възцарилата се тишина убеди Бил, че бе успял все пак да привлече вниманието му.
— И мога да ви осведомя — добави с хладен тон Бил, — че съм в течение на деянията ви.
Фразата беше позасукана и сякаш не толкова мощна, но я предпочете пред простото „Знам всичко!“.
— Ааа! — отвърна господин Слингсби. Ръката му, която драсна клечка кибрит и за трети път запали пурата, изобщо не трепна, нито пък гласът му прозвуча неестествено. Само тъмните му очи блещукаха. — Какво знаете?
— Зная, че вие сте „Хигинс и Бенет“!
— „Хигинс и Бенет“? — измърмори объркано господин Слингсби. — „Хигинс и Бенет“?
Бил не можа да изтърпи този елементарен опит за шикалкавене.
— Да, „Хигинс и Бенет“ — повтори той. — Загадъчната фирма, която изкупва цялата целулоза от чичо Кули на най-ниски цени. Много прост и находчив номер! Приемате поста на лондонски представител на чичо Кули, регистрирате фирма под чуждо име, продавате всичко на себе си и после го препродавате на други фирми с много добра печалба. Не се учудвам, че можете да си позволите да поставите „Кажи го на баща ми“!
— „Кажи го на тате“! Много по-добро като заглавие — поправи го господин Слингсби.
— Нали значи същото!? — отсече Бил.
— О, има разлика — настоя господин Слингсби. — Няма да повярвате колко добри постановки пропадат заради лошо заглавие. Сам ще се убедите, ако се замислите за миг. „Кажи го на тате“! Само се изплъзва от устата. И на афиша стои чудесно. А пък…
— Не съм дошъл, за да обсъждам заглавия на пиеси — прекъсна го Бил. — Интересува ме какво мислите да сторите по въпроса?
Черните вежди на господин Слингсби се повдигнаха:
— Да сторя по въпроса? — премига невярващо той. — Драги мой, какво може да бъде сторено по въпроса? Винаги е съществувала възможността някой ден всичко да излезе наяве и, както разбирам, това вече е станало. Разбира се, засега не разполагате с нищо, което дори отдалеч да прилича на доказателство, но за нещастие това няма никакво значение. Щом сте надушили нещо, едва ли ще е трудно и доказателства да намерите. Трябва да изчезвам. Това е. Какво друго?
Бил все по-определено бе завладян от мъчителното усещане, че разговорът не върви както трябва. Дори в момента на неговия триумф личността на Слингсби се оказа прекалено силна за него. Почувства се почти толкова притеснен, колкото и на онзи обяд в „При Марио“. Уж бе скочил като лъв, а не се получаваше. Дори не си направи труда да тресне с юмрук по бюрото.
— Да изчезвате? — каза той с глас, който трябваше да звучи строго и убедително. Прозвуча му като извинително блеене. — А ако накарам да ви арестуват?
Слингсби го погледна болезнено невярващо. На лицето му се изписа: „Ама че тъпотия, какви са тия дрънканици!“
— Да ме арестуват! — възкликна той. — Вие не сте добре! Нали не мислите, че чичо ви ще ви благодари, ако го направите за посмешище с разгласяването на тази история? Той ще е най-доволен, ако приключим въпроса възможно най-тихо и бързо.
Погледна Бил, сякаш очакваше той да му се извини. И непреодолимият му магнетизъм за малко да го постигне. Слингсби започна краткия си разказ:
— Никога не се захващайте с нещо подобно — с известна горчивина предупреди той, — ако не сте наясно, че контролът над него може неусетно да ви се изплъзне. — Бил едва не изрази съгласие. — Имах благоразумието да направя всички приготовления още преди време. Парите ми са вложени в южноамерикански ценни книжа и възнамерявам да се кача на първия кораб за Буенос Айрес — той направи пауза. — Не — продължи след малко: — Най-напред ще се отбия в Ню Йорк, за да уредя постановката на „Кажи го на тате“. Кажете ми — изостави той тривиалния въпрос за престъплението си, — вие сте живели там известно време: кой е според вас най-подходящият човек, за да постави една приятна, изчистена комедия с един-единствен декор за всичките три действия? Не се нуждая от финансиране. Пиесата сама се грижи за себе си. Имам нужда единствено от някой честен човек.