Бил грейна срещу него:
— На вас, чичо, ви трябва някой като мен — да се грижи за делата ви.
— Искаш ли да влезеш в бизнеса, Бил? — попита чичото патетично.
— Готов съм веднага да започна да се уча.
— Добре тогава. Каква заплата искаш?
— Колкото вие ми определите, чичо, само да бъде достатъчно за двама. Имам и жена да издържам.
Господин Парадийн премига.
— Жена?!
— Да, мисля, че я познавате, племенницата на вашия приятел Синклер.
— Какво! Кога стана?
— Все още е тайна, но може би вие ще успеете да съобщите на леля й. Оженихме се вчера.
— Вчера!
— Да.
— Но тя вчера щеше да се омъжва за друг…
— Така беше. Но се срещнахме, поговорихме си и се оженихме. Ние, чичо, младите бизнесмени, действаме бързо. Времето е пари — той се наведе зад бюрото. — Между другото, мисля, че тези книги са ваши.
Господин Парадийн погледна към пакета и за няколко минути остана със зяпнала уста. После изумено взе да върти глава от съкровището си към Бил:
— Къде… къде… къде ги намери?
— О, просто се натъкнах на осиновения ви син Хорас, докато ги хвърляше през прозореца на някакъв бандит в градината на Холи хаус. Тук, там и навсякъде съм аз! Не исках да ви го казвам, чичо, но момчето е член на банда. Явно са го внедрили с идеята да ви обере…
Господин Парадийн въздъхна тежко.
— Сестра! — извика той. — Сестра!
Последва тишина.
— Бил — каза господин Парадийн съкрушено, — връщам назад всяка дума, която може да съм казал в момент на раздразнение срещу роднините си. Те са противна пасмина, но ти възстановяваш равновесието! Отсега нататък — той се изправи — няма да правя и крачка без теб!
— Опасявам се, че ще ви се наложи обаче, ако държите да тръгнете сега. Обещах на съпругата си да се видим тук. Очаквам я всеки миг. Защо не останете да си поприказвате?
Господин Парадийн поклати глава.
— Друг път. Предай й поздравите ми, но сега не мога да остана. Отивам в Холи хаус — той размаха бойко бастуна си, — за да си поговоря с Хорас. Станах за смях във всяко отношение, но поне тази работа ще доведа докрай. Аз я започнах, аз ще я довърша. Ще направя достоен човек от Хорас, дори ако трябва да го пребивам всеки ден до края на живота си. Ще го изпратя в добро училище и ще наема десет учители с рязани пушки да го пазят в неделите. Докато порасне, отличниците в неделното училище ще изглеждат като бандити от Дивия запад пред нашия Хорас. Довиждане, Бил, момчето ми. Ела да обядваш с мен в клуб „Антиквар“ тия дни. Ти си просто невероятен!
— Забравихте си книгите, чичо.
Господин Парадийн се върна от вратата.
— Да, определено ми трябва сестра. Ако чуеш за някоя добра, непременно я прати да ми се обади.
Флик пристигна след няколко минути и завари съпруга си усмихнат унесено. Разговорът с чичо Парадийн бе подействал на Бил като силна доза етер. Женското присъствие го върна към света.
— Е? — попита Флик нетърпеливо.
Бил отново се усмихна.
— Всичко е наред, скъпа. Нещата се нареждат прекрасно. Чичо Кули ми обеща богатство и ме обяви за най-прекрасния човек на земята!
— Но ти си си такъв — потвърди Флик.
— Чудя се обаче… Знам, че съм невероятен късметлия — достатъчно е да те погледна, за да го разбера, но… Премислих всичко и не открих нито едно нещо, което да съм извършил сам. Ти първа надуши нещо нередно у Слингсби. Джъдсън ме свърза с Прудънс Страйкър, а тя ми разкри измамите му. Хорас избра точно момента, когато се криех в градината, за да хвърли през прозореца книгите. И Джъдсън отстрани Родерик тъкмо навреме, за да предотврати…
Флик разроши нежно косата му.
— Това не ме тревожи, съкровище — успокои го тя. — Не знаеш ли, че най-сигурният знак за величие е, когато пълчища хора работят за теб? Виж Пирпонт Морган, Хенри Форд и другите като тях. Те не вършат нищо сами. Просто си седят и оставят другите да работят за тях. Точно това показва колко велики мъже са.
— Май има нещо такова — каза Бил с благодарност в гласа. — Да, има нещо такова.
Притегли я към себе си.
Седнал на едно високо столче с око на ключалката, Хенри тихо въздъхна. Той беше нежна душа.