— Мисля, че си прав — рече Бърт, — затова най-добре е да се дръпнем от светлината.
Така и сториха. Стиснали в ръце торбите, в които обикновено носеха овнешкото месо и другата си плячка, те зачакаха в тъмнината. И щом някое джудже се появеше и погледнеше към огъня, към разлетите кани и към недояденото месо — изведнъж хоп! — на главата му се нахлузваше една торба и го поваляше. Скоро Дуалин се търкулна до Балин, Фили до Кили, Дори и Нори върху Ори, а Оин, Глоин, Бифур, Бофур и Бомбур се намериха всичките заедно на камара близо до огъня.
— Това ще им бъде за урок — каза Том, защото Бифур и Бомбур му бяха създали големи затруднения и се бяха борили като бесни, както се борят обикновено джуджетата, когато някой иска да ги хване.
Последен дойде Торин — но него не можеха да го изненадат неподготвен. Той идваше с предчувствието, че се е случила беда, и не му беше нужно да види подаващите се от торбите крака на приятелите си, за да се увери, че не всичко е наред. Ето защо той застана по-надалеч в сянката и каза:
— Какво се е случило? Кой е повалил моите хора?
— Троловете — прошепна Билбо иззад едно дърво. Великаните бяха го забравили. — Те се крият в шубраците с торби в ръце — поясни той.
— О, така ли? — рече Торин и скочи напред към огъня, преди те да се хвърлят отгоре му. Грабна голям клон и мушна горящия му край в окото на Бърт, преди той да успее да отскочи. Това извади Бърт от боя за известно време.
Билбо също не закъсня да се намеси. Той се опита да сграбчи Том за крака — дебел колкото ствола на младо дърво, но полетя като пумпал към шубраците, когато Том понечи да ритне сноп искри в лицето на Торин.
Торин обаче не му остана длъжен, цапардоса го с клона по устата и му изби един от предните зъби. Само как изрева от болка тролът — не мога да ви опиша. В този момент обаче Уилям се приближи изотзад и нахлузи една торба връз главата на Торин, която му стигна чак до петите. И с това битката свърши.
Сега вече всички джуджета бяха в капана — здраво завързани в торбите, а тримата разярени тролове (един с изгорено око и един с избит зъб) седяха край тях и спореха дали да ги изпекат на тих огън, дали, да ги скълцат на ситно и да ги сварят, или да седнат един след друг отгоре им и да ги смачкат на пихтия. А Билбо с изподрана кожа и изподрани дрехи се спотайваше на върха на един храст и не смееше да помръдне от страх да не го чуят.
И точно тогава се върна Гандалф. Но никой не го видя. Троловете тъкмо бяха решили да изпекат веднага джуджетата, но да ги изядат по-късно — това беше предложение на Бърт и след дълга разправия другите се бяха съгласили с него.
— Глупаво е да ги печем сега, това ще ни отнеме цяла нощ — обади се един глас. Бърт помисли, че е гласът на Уилям.
— Не започвай разправията отново, Бил — каза той, — иначе наистина ще ни отиде цялата нощ.
— Кой започва разправията? — изненадано попита Уилям, който мислеше, че Бърт бе проговорил пръв.
— Ти — рече Бърт.
— Лъжец! — сопна му се Уилям и разправията наистина започна отново.
Накрая те решиха да скълцат джуджетата на ситно и да ги сварят. За тази цел донесоха едно голямо черно гърне и извадиха ножовете си.
— Глупаво е да ги варим! Нямаме вода, а кладенецът е на много път оттук — чу се пак един глас. Бърт и Уилям помислиха, че гласът е на Том.
— Я млъквай! — викнаха те. — Така никога няма да свършим работа. И ако много знаеш, сам ще отидеш да донесеш водата.
— Млъквай ти! — озъби се Том, който мислеше, че това е гласът на Уилям. — Кой много знае — аз или ти?
— Глупак! — рече Уилям.
— Ти си глупак! — рече Том.
И те подновиха още по-разгорещено кавгата, докато най-накрая решиха да седнат един по един върху торбите и да смажат джуджетата на пихтия, а да ги сварят по-късно.
— Върху кого да седнем най-напред? — попита един глас.
— Най-добре върху последния — рече Бърт, чието око Торин бе изгорил. Той си помисли, че Том е задал въпроса.
— Защо питаш, като си отговаряш сам! — каза Том. — Щом искаш да седнеш върху последния, сядай. Но кой е той?
— Онзи с жълтите чорапи — отвърна Бърт.
— Глупости, онзи със сивите — обади се глас също като Уилямовия.
— Сигурен съм, че бяха жълти — възрази Бърт.
— Жълти бяха — потвърди Уилям.
— Защо тогава твърдиш, че са били сиви? — ядосано попита Бърт.
— Не съм казвал такова нещо. Том го каза.
— Не е вярно — отрече Том. — Ти го каза.
— Двама на един, затова затваряй си устата! — кресна Бърт.
— Ти на кого ги разправяш тия? — изрева Уилям.
— Хайде стига! — в хор казаха Том и Бърт. — Нощта преваля и скоро ще настъпи утрото. Да се залавяме за работа!