Джуджетата, обаче бяха гладни, искаше им се по-скоро да се навечерят, затова не пожелаха да останат. Потеглиха незабавно, като водеха кончетата си и скоро стигнаха до пътеката, а оттам — и до брега на реката. Реката течеше буйно и пенливо, както текат планинските потоци в лятна вечер, след като слънцето цял ден е огрявало снега по върховете. Каменният мост беше без парапет и много тесен — толкова тесен, че по него можеше да се движи само едно конче. Ето защо те трябваше да преминат много предпазливо, един по един, и да водят кончетата си за юздите. Елфите бяха донесли на брега силни фенери и докато групата преминаваше отвъд, те пееха весели песни.
— Не топи брадата си във водата, татенце! — закачаха те Торин, който се бе превил и вървеше почти на четири крака. — Достатъчно е дълга и без да я напояваш.
— Гледайте Билбо да не изяде всички сладки! — провикваха се шеговито елфите. — Много е дебел и вече няма да може да преминава през ключалки!
— Тихо, тихо, добри същества! И лека нощ! — обади се накрая Гандалф, който вървеше последен. — Долините имат уши, а пък езиците на някои елфи са прекалено бъбриви и весели. Лека нощ!
И тъй, най-после те стигнаха до Последния удобен дом и намериха вратите му широко отворени.
Колкото и да е странно, но за приятните неща и за приятно прекараното време няма какво толкова да се разказва, а и няма какво толкова да се слуша, докато от неприятните, тревожните и дори страшни неща може да се съчини един дълъг разказ, който дълго, дълго да се разказва.
И тъй, пътниците престояха в тази удобна къща доста дълго време, близо четиринадесет дни, и никак не им се тръгваше. Билбо беше готов да остане завинаги — дори и да имаше възможност, ако пожелаеше, да се озове безпрепятствено обратно в своята дупка. И все пак малко има да се разказва за това гостуване.
Стопанинът на къщата беше приятел на елфите. Неговите праотци са били възпявани в легендите още преди началото на Историята, преди войните между злите духове и елфите и преди появата на първите герои на Север. По времето на нашия разказ все още се срещаха неколцина техни потомци и Елронд, стопанинът на къщата, беше техен предводител. Той беше благонравен и красив като елф, силен като воин, мъдър като вълшебник, почитан, както се почита един цар на джуджетата, и благ като лятото. За него се говори в много приказки, но ролята му в приказката за голямото приключение на Билбо е малка, ала важна, както ще видите, когато стигнем до края. В къщата му се живееше прекрасно — независимо дали искаш да се храниш, да спиш, да работиш, да разказваш приказки или да пееш, да си седиш просто така и да си размишляваш — или да вършиш всички тези приятни неща заедно. Никакви злини не сполитаха долината.
Бих искал да имам време да ви разкажа поне някои от приказките или една-две от песните, които нашите пътешественици чуха в тази къща. Само за няколко дни всички — включително и кончетата — се ободриха и събраха сили. Дрехите им бяха закърпени, раните им — излекувани, настроението им се повиши и надеждите им се възвърнаха. Торбите им бяха отново пълни с храна — лека за носене, но достатъчно вкусна и питателна за преминаване на трудните планински проходи. Първоначалните им намерения се допълваха с мъдри съвети. Така измина времето до навечерието на Еньовден и те трябваше да потеглят отново на път със зората на следния ден. Елронд умееше да разчита всички рунически букви. Вечерта, преди да се разделят, той разгледа мечовете, взети от пещерата на троловете, и каза:
— Тези мечове не са майсторени от тролове. Те са стари, много стари, и са принадлежали на мои сродници — Великите елфи от Запад. Изработени са в град Гондолин за войните със злите духове. Навярно са попаднали в плячка на някой дракон или зъл дух, защото преди много години дракони и зли духове разрушили този град. Твоят меч, Торин, е много прочут и с рунически букви на него е написано името „Оркрист“, което на древния език на Гондолин означава „Секира за зли духове“. А на твоя, Гандалф, е написано „Гламдринг-врагоубиеца“ и е бил носен от царя на Гондолин. Пазете ги добре!
— Чудя се откъде ли са ги докопали троловете? — каза Торин и погледна меча си с подновен интерес.
— Не мога да кажа със сигурност — отговори Елронд, — но не е трудно да се досетиш, че са ги заграбили от други крадци или пък са попаднали на останките на някогашните грабежи, укрити някъде в планините. Чувал съм, че все още имало забравени съкровища в изоставените ходници на мините в Мориа още от времето на войните между джуджетата и злите духове.