Песента им действително беше страховита. Стените отекваха от техните крясъци и от отвратителния им смях. Смисълът беше повече от ясен. Злите духове извадиха камшици и зашибаха пленниците си — щип и шляп, — карайки ги да тичат пред тях, колкото им държат краката. Не едно и две от джуджетата вече хленчеха и пищяха, когато ненадейно влетяха в една обширна пещера.
Пещерата се обливаше в червена светлина, излъчвана от голям огън в средата и от множество факли, окачени по стените, и беше пълна със зли духове. Те започнаха да се смеят, да тропат с крак и да пляскат с ръце, когато джуджетата (горкият Билбо беше най-отзад и най-близко до камшиците) влязоха тичешком, гонени от ударите на злите духове пазачи. Тук бяха вече и кончетата им, скупчени в един ъгъл, и целият им багаж, който злите духове бяха успели да разтоварят и претършуват, да помиришат и опипат и дори да се скарат за него.
Страхувам се, че джуджетата наистина виждаха за последен път своите прекрасни малки кончета, както и якото бяло жребче, което Елронд бе заел на Гандалф, тъй като неговият собствен кон не беше годен за стръмните планински пътеки. Защото злите духове обичат да ядат всякакви коне, кончета и магаренца (и много други отвратителни неща) и въпреки това са вечно гладни. Сега обаче пленниците мислеха само за себе си. Злите духове оковаха ръцете им във вериги зад гърбовете, навързаха всички заедно на върволица и ги повлякоха към един отдалечен ъгъл на пещерата. Малкият Билбо се влачеше последен в редицата.
Там, в сенките, върху голям плосък камък седеше огромен зъл дух с грамадна глава, заобиколен от свита зли духове, въоръжени със секири и извити
мечове.
Злите духове са жестоки, злонамерени и свирепи. Не умеят и не обичат да изработват красиви неща, но са ловки и изобретателни. Когато пожелаят, могат да прокопават тунели и мини не по-лошо и от най-сръчните джуджета, но са винаги раздърпани и мръсни. Чукове, брадви, мечове, кинжали, търнокопи, клещи, а също и уреди за мъчение те майсторят отлично или пък, по даден от тях образец, карат да им ги майсторят други — затворници или роби, осъдени непосилно да работят, докато умрат от липса на въздух и светлина. Напълно вероятно е те да са измислили някои от машинариите, които оттогава насам безпокоят света, особено онези изкусни приспособления за избиване на голям брой хора наведнъж, защото колелата за мъчения, другите подобни уреди и експлозиите винаги са им доставяли удоволствие. Освен това злите духове не обичат да работят със собствените си ръце повече, отколкото е необходимо, обаче в онези далечни дни и в онези диви места още не бяха стигнали толкова далеч. Те не мразеха джуджетата повече, отколкото мразеха всеки друг, който е честен и преуспяващ. Из някои места зли джуджета дори са се съюзявали с тях. Но те изпитваха особена злоба към рода на Торин заради войната, за която вече ви споменах, но за която няма място в нашия разказ. Впрочем на злите духове им е безразлично кого ще заловят, стига да успеят да направят това ловко и потайно и пленниците да не могат да се отбраняват.
— Кои са тия жалки същества? — попита Великия зъл дух.
— Джуджета и ей това тук! — отвърна един от пазачите и така дръпна веригата на Билбо, че той политна напред и падна на колене. — Сварихме ги да се крият в нашата Предна галерия.
— Какво означава това? — обърна се Великия зъл дух към Торин. — Нещо недобро, сигурен съм. Предполагам, че сте шпионирали личните дела на моите хора! Няма да се изненадам, ако се окаже, че сте крадци, убийци и най-вероятно — приятели на елфите! Хайде! Какво имаш да кажеш?
— Торин, джуджето, на вашите услуги! — отвърна Торин. — Това беше, разбира се, само едно вежливо увъртване. — Нещата, в които ни подозирате, изобщо не са ни минавали през ум. Приютихме се от бурята в пещерата край пътя, която ни се стори удобна и празна. И това наистина беше така!
— Хм! — изсумтя Великия зъл дух. — Така значи! А мога ли да те попитам какво изобщо правехте горе, в планините, откъде идвахте и къде отивахте? Всъщност аз искам да знам всичко за вас. Това, разбира се, няма да ви помогне много, тъй като аз знам вече доста неща за твоите хора, но искам да чуя истината, иначе всичко ще свърши зле за вас!
— Тръгнали сме на гости на нашите роднини, племенници и племеннички, първи, втори и трети братовчеди и всички останали потомци на нашите деди, които живеят на източната страна на тези наистина гостоприемни планини — издърдори Торин, тъй като не знаеше какво друго да измисли, а истината очевидно щеше само да им навреди.