Били за малко да се изпусне и да отговори, че знае, разсеян от разкриващите се възможности. Тази история всъщност може да се окаже отлично прикритие, особено идеята, че се е заклел да пази в тайна подробностите около книгата. А и би било забавно да се преструва на човек, какъвто до известна степен винаги е мечтал да бъде.
— Означава, че бързо ще пробия.
Ник пуска ослепителната усмивка. Джорджо кимва.
— Горе-долу. Минава известно време. Аз чакам още страници, но Дейв не ми ги изпраща. Продължавам да чакам. Не получавам страници. Отивам да видя Дейв на север, в страната на омарите, и какво откривам? Нашият човек се е отдал на гуляи все едно е шибаният Ърнест Хемингуей. Когато не работи е или с приятелите си по чашка, или е с махмурлук. Злоупотребата с алкохол и наркотици върви ръка за ръка с таланта.
— Наистина ли?
— Научно доказано е. Но Джордж Русо е твърдо решен да спаси Дейв, поне докато си довърши книгата. Убеждава едно издателство да сключи договор с него и да му плати аванс от, да речем, трийсет или може би петдесет хилядарки. Не са големите пари, но сумата не е малка, освен това издателството може да си ги поиска обратно, ако не получи книгата в точно определен срок. Само че, забележи, Били, чекът е написан на мое име, а не на твое.
На Били вече всичко му е ясно, но ще остави Джорджо да обясни докрай.
— Аз поставям определени условия. За твое собствено добро. Трябва да напуснеш земята на омарите и да се разделиш с всичките си смъркащи кока и наливащи се с алкохол приятели. Трябва да заминеш далеч от тях и да се установиш в някое забутано градче, където няма бурен нощен живот, а дори да имаше, няма с кого да излезеш. Заявявам, че ще ти наема къща.
— Онази, която видях, нали?
— Точно така. Но по-важното е, че ще ти наема и офис, в който да ходиш всеки делничен ден и без да се разсейваш, да тракаш усърдно по клавиатурата, докато завършиш пазената в тайна книга. Не се ли съгласиш с тези условия, се прощаваш със златна възможност.
Джорджо се отпуска назад. Столът е здрав, но въпреки това изскърцва.
— Сега, ако ми кажеш, че идеята е лоша, или дори че е добра, но няма да успееш да се справиш, забравяме за този вариант.
Ник вдига ръка.
— Преди да отговориш, Били, искам да изтъкна още една причина в полза на тази идея. В офис сградата ще се запознаеш с всички хора на твоя етаж, а и с много други служители. Познавам те и освен дарбата да улучваш монета от четвърт долар от четвърт миля разстояние, имаш и друга дарба.
„Да бе, не мога да правя това — мисли си Били. — Дори прочутият снайперист Крис Кайл не може.“
— Разбираш се добре с хората, без да се сближаваш прекалено с тях. Където и да отидеш, те посрещат с усмивка. — После, сякаш Били е отрекъл, Ник добавя: — Виждал съм го с очите си! Хоф ми каза, че пред сградата всеки ден спират фургони за храна и когато времето е хубаво, работещите в нея обядват навън на пейките. Можеш да използваш тази възможност, за да се запознаеш с тях. След като свикнат с факта, че си писател, и любопитството им намалее, ще се превърнеш в поредния офис служител, който си тръгва от работа в пет и се прибира в къщичката си в Мидуд.
Били осъзнава, че това е напълно постижимо.
— Тъй че, когато моментът настъпи, ти човек, когото никой не познава, или ще бъдеш пришълецът, който несъмнено е извършил престъплението? Не, на този етап ще си в града от месеци, ще си бъбриш приятелски с хората в асансьора, а с момчета от колекторската фирма на втория етаж ще теглите чоп кой да плати сандвичите за обяд.
— Полицаите ще разберат откъде е дошъл изстрелът — отбелязва Били.
— Да, но не веднага. Защото първоначално всички ще търсят някой непознат. И защото вниманието им ще бъде отклонено. А след удара ти се измъкваш ловко като шибания Худини. Докато се усетят какво е станало, отдавна ще си се изпарил.
— Какво ще им отклони вниманието?
— По-късно ще говорим за това — отвръща Ник, което навежда Били на мисълта, че може още да не е го измислил. Въпреки че от Ник може да се очаква всичко. — Има предостатъчно време. Засега… — Той се обръща към Джорджо, известен още като Джорджи Шопара и Джордж Русо. Погледът гласи: „Ти поемаш щафетата“.
Джорджо бърка в джоба на гигантското си сако и изважда телефона си.
— Били, само да кажеш — например номера на сметката в любимата ти офшорна банка — и ти превеждам петстотин хиляди долара. Трансакцията отнема около четирийсет секунди. Минута и половина, ако връзката е бавна. Ще ти преведа и достатъчно джобни пари за начало в местната банка.