„Защо да не пробвам? — казва си той. — Разполагам с толкова много време.“ Докато размишлява как би започнал книгата, най-сетне заспива.
Глава 3
1.
Били Съмърс отново седи във фоайето на хотела и чака да дойдат да го вземат.
Понеделник по обед е. Оставил е куфара и чантата с лаптопа си до стола и отново чете комикс, този със заглавие „Арчи: Приятели завинаги“. Днес не размишлява за „Терез Ракен“, а за онова, което може да напише в офиса на петия етаж, който още не е виждал. Идеята все още не се е оформила напълно в главата му, но е измислил първото изречение и смята да го използва. Това изречение може да се свърже с други. А може и нищо да не излезе от него. Подготвен е за успех, но е подготвен и за разочарование. Тази нагласа винаги му е вършила работа досега. Поне в смисъла, че още не се е озовавал в затвора.
В дванайсет часа и четири минути Франк Макинтош и Поли Логан влизат във фоайето, облечени с костюми. Следват ръкостискания. Прическата на Франк, изглежда, е претърпяла дребен ремонт.
— Освободи ли стаята?
— Да.
— Тогава да тръгваме.
Били пъхва комикса в страничния джоб на куфара и го вдига.
— Не, не — спира го Франки. — Остави Поли да носи багажа. Има нужда от движение.
Поли поставя среден пръст върху вратовръзката си все едно е игла, но взима куфара. Излизат и отиват при колата. Франк кара, Поли седи отзад. Пристигат в Мидуд и спират пред малката жълта къща. Били оглежда проскубаната морава и си казва, че ще я полее. Ако няма маркуч, ще купи. Пред къщата има кола, малка тойота, която изглежда на няколко години, но пък с тойотите никога не можеш да знаеш със сигурност.
— За мен ли е?
— Да — отвръща Франк. — Не е кой знае какво, но очевидно агентът ти не ти отпуска много пари.
Поли оставя куфара на верандата, изважда от джоба на сакото си плик, вади от него връзка ключове и отваря вратата. Прибира ключовете в плика и го връчва на Били. На плика пише „Евъргрийн стрийт №24“. Били, който и вчера, и днес е забравил да прочете табелата на улицата, си мисли: „Вече знам къде живея“.
— Ключовете за колата са на масата в кухнята — казва Франки и протяга ръка. Значи си тръгват. Били няма нищо против.
— Хайде, лека — добавя Поли.
След по-малко от шейсет секунди двамата са се омели, вероятно за да отидат в кичозното имение с безспирно пикаещото херувимче в грамадния преден двор.
2.
Били се качва в спалнята на втория етаж и отваря куфара върху голямото легло, което изглежда току-що оправено. Когато отваря гардероба, за да си прибере нещата, вижда, че е пълен с ризи, два пуловера, суичър и два чифта официални панталони. На пода има нови маратонки. Всичко е с неговите размери. В скрина намира чорапи, бельо, тениски, джинси „Ранглър“. Напълва едно от чекмеджетата със своите дрехи. Те не са много. Мислил е да си купи още от кварталния „Уолмарт“, но явно не се налага.
Слиза в кухнята. Ключовете за тойотата са на масата до луксозна визитна картичка, на която пише: КЕНЕТ ХОФ, ПРЕДПРИЕМАЧ. „Предприемач — мисли си Били. — Интересна дума.“ Обръща картичката и вижда кратка бележка, написана със същия почерк като адреса на плика с ключовете за къщата: „Ако имаш нужда от нещо, ми се обади“. Отдолу са записани два телефонни номера — един служебен и един мобилен.
Отваря хладилника и вижда, че е зареден догоре: сок, мляко, яйца, бекон, няколко пакета с филета и сирена, пластмасова кутия с картофена салата. Има стек вода „Поланд Спринт“, стек кока-кола и стек с шест бири „Бъд Лайт“. Отваря камерата и не може да не се усмихне, защото съдържанието ѝ разкрива много за Кен Хоф. Той е ерген и до развода си (Били е убеден, че се е развеждал най-малко веднъж) е бил хранен и поен от жени, като се започне с майка му, която вероятно го е наричала „Кени“ и го е карала да се подстригва на всеки две седмици. Камерата е пълна догоре със замразени хапки и пици, има и две кутии със сладолед на клечка. Няма никакви зеленчуци, нито пресни, нито замразени.
— Не ми харесва — казва Били на глас. Вече не се усмихва.
Да. Не му харесва и ролята на Хоф в плана. Освен че може да се раздрънка след като поръчката бъде изпълнена, има и нещо, което Ник премълчава. Може да не е важно. Но може и да е. Както Тръмп казва поне по веднъж на ден: Кой знае?
3.
В мазето има маркуч, навит на спирала и потънал в прах. Вечерта, когато жегата малко намалява, Били го изнася навън и го закачва за крана отстрани на къщата. Докато стои на моравата по джинси и тениска и полива тревата, от съседната къща излиза мъж и тръгва към него. Висок е, а тениската му изглежда ослепително бяла на фона на черната му кожа. Носи две кутийки бира.