Според Били нито един от тези аргументи не може да оправдае присъствието на Кен Хоф. „Тази година съм малко притиснат финансово“, казал е Хоф, но Били е на мнение, че трябва здравата да си я закъсал, за да участваш в подготовката на покушение. Освен това още от пръв поглед — наболата брада, тениската с якичка, памучният панталон с леко протъркани джобове, мокасините „Гучи“, износени на петите — Хоф му се е сторил като човека, който пръв би пропял в стаята за разпити, ако му предложат споразумение. Споразуменията все пак са измислени именно за такива като Кен Хоф.
Били си ляга, пъха ръце под възглавницата и се взира в мрака. По улицата преминават коли, но рядко. Пита се кога два милиона долара започват да ти изглеждат недостатъчно, кога започват да ти се струват като дребни пари. Отговорът изглежда очевиден: когато е твърде късно да се откажеш.
5.
Били взима такси до Джерард Тауър, както са го инструктирали. Хоф и Джорджо го чакат отпред. Брадата на Хоф все още му придава вид (поне в очите не Били) на бездомник, вместо на готин пич, но иначе се е изтупал с тънък летен костюм и светлосива вратовръзка. „Джордж Русо“, от друга страна, изглежда още по-дебел със злощастно подбраната си разгащена зелена риза и сини джинси с достатъчно голямо дъно, че да могат да се ползват като двуместна палатка. Били предполага, че това е представата на дебелака за начина, по който се облича един преуспял литературен агент на посещение в затънтено градче. В краката му има чанта с лаптоп.
Хоф като че ли е поукротил поне до известна степен простодушното поведение на търговец. Навярно по молба на Джорджо. Но все пак не се сдържа и заявява бодро:
— Радвам се да те видя. Охранителят на смяна тази сутрин — както и почти винаги в делнични дни — е Ърв Дийн. Ще поиска шофьорската ти книжка и ще ти направи снимка. Съгласен ли си?
Тъй като няма друг избор, ако иска да продължат, Били кимва.
Във фоайето все още има пристигащи на работа хора, запътили се към асансьорите. Някои са облечени с костюми, част от жените са с високи токчета, но изненадващо голям брой са облечени по-неофициално, тук-таме дори се забелязват тениски. Били няма представа къде работят, но едва ли се срещат с клиенти.
Мъжът на бюрото в центъра на фоайето е пълен и стар. Бръчките около устата му са толкова дълбоки, че му придават вид на кукла на вентрилоквист с човешки ръст. Били предполага, че мъжът е пенсиониран полицай, на когото му остават две или три години до окончателно пенсиониране. Униформата му се състои от син елек с надпис ОХРАНА, избродиран с жълт конец. Едва ли му плащат много. Още едно доказателство, че Хоф я е закъсал. Здравата я е закъсал, ако разчита на приходите от тази сграда.
Хоф пуска чара си в действие и приближава стареца с усмивка и протегната ръка.
— Как е, Ърв? Всичко наред ли е?
— Да, господин Хоф.
— Жената как е?
— Артритът я мъчи, но иначе е добре.
— Това е Джордж Русо, запознах те с него миналата седмица, а това е Дейвид Локридж. Той е нашият гостуващ писател.
— Приятно ми е да се запознаем, господин Локридж — казва Дийн. Усмивка озарява лицето му и малко го подмладява. — Пожелавам ви тук да откриете прекрасни думи.
Били си мисли, че пожеланието е много мило, може би дори най-подходящото за подобни случаи.
— Надявам се.
— Може ли да попитам каква книга пишете?
Били вдига показалец пред устните си.
— Строго секретно.
— Добре, разбирам. Офисът на петия етаж е много хубав. Мисля, че ще ви хареса. Трябва да ви снимам за пропуска, ако не възразявате.
— Нямам нищо против.
— Имате ли шофьорска книжка?
Били му подава шофьорската книжка на Дейвид Локридж. Дийн използва мобилен телефон със стикер ДЖЕРАРД ТАУЪР на гърба, за да снима първо книжката, а после и самия Били. Сега на сървърите в сградата има негова снимка, която може да види всеки с хакерски умения или достъп до компютърната система. Били си казва, че няма значение, защото това е последната му поръчка, но все пак това не му се нрави. Има лошо предчувствие.
— Можете да си вземете картата на излизане. Трябва да я използвате, когато във фоайето няма охрана. Просто я доближавате до този четец. Държим да знаем кой е в сградата. Аз съм тук почти винаги, а когато съм в почивка, ме замества Логан, но ако никой от двама ни е тук, пак ще ви пуснем да влезете.