— Ясно.
— Картата важи и за закрития паркинг на Главната улица. Имате абонамент за четири месеца. Вашият, хъм, агент, го плати. Щом въведа данните ви в компютъра, ще можете да отваряте бариерата с картата. На улицата няма никакво място за паркиране, когато в съда се гледа някое дело. — Което обяснява инструкциите да хване такси. — На паркинга местата не са разпределени поименно, но почти винаги можете да намерите свободно на първото или второто ниво. Сградата още не е пренаселена. — Дийн хвърля извинителен поглед на Кен Хоф, после отново насочва вниманието си към новия наемател. — Ако имате нужда от помощ, просто наберете 11 на телефона в офиса си. Прокарахме ви стационарен. Агентът ви се погрижи и за това.
— Господин Дийн много ми помогна — казва Джорджо.
— Това му е работата! — възкликва бодро Хоф. — Нали, Ърв?
— Напълно сте прав.
— Поздрави жена си от мен, предай ѝ пожеланията ми скоро да се почувства по-добре. Медните гривни уж помагали. Онези, дето ги рекламират по телевизията, сещаш ли се?
— Може да ги пробваме — отвръща Дийн, но като че ли им няма вяра, което говори добре за него.
Когато заобикалят бюрото, Били вижда, че господинът от охраната държи в скута си брой на „Спортс Илюстрейтед“ с бански костюми. На корицата има готина мацка и Били си казва, че трябва да си купи такова списание. Тъпакът обича и спорта, и мацките.
Качват се с асансьора на петия етаж и се озовават в пуст коридор.
— В дъното има счетоводна фирма — посочва Хоф. — В два съседни офиса. Има и адвокатска кантора. От тази страна има зъболекар. Поне така мисля. Освен ако не се е изнесъл. Сигурно се е изнесъл, защото табелката на вратата я няма. Трябва да попитам брокера. Останалата част от етажа е празна.
„Леле, този здравата я е закъсал“, мисли си отново Били и поглежда крадешком Джорджо, но Джорджо — Джордж — се взира във вратата, зад която вече няма зъболекар. Сякаш вижда нещо там.
В дъното на коридора Хоф бърка в джоба на сакото си и изважда платнено калъфче за карти с инициалите Дж. Т., отпечатани в златисто върху него.
— За теб е. Вътре има две резервни карти.
Били допира едната от тях до четеца и влиза в малко помещение, което би изпълнявало ролята на приемна, ако тук се помещаваше фирма. Задушно е. Въздухът е застоял.
— Господи, забравили са да пуснат климатика! Един момент. — Хоф натиска две копчета на таблото на стената и застива напрегнато, когато нищо не се случва. После от вентилационния отвор на тавана започва да нахлува хладен въздух. Били забелязва, че Хоф отпуска облекчено рамене.
Съседната стая е просторен кабинет, който може да служи и като малка конферентна зала. Няма бюро, само маса, голяма колкото за шест човека, ако седят наблъскани рамо до рамо. На масата има купчинка тетрадки „Стейпълс“, кутия с химикалки, стационарен телефон. Тази стая — неговото писателско ателие, предполага Били — е още по-гореща и от преддверието заради утринното слънце, което струи през прозорците. Никой не си е направил труда и да спусне щорите. Джорджо подръпва яката на ризата си.
— Майчице!
— Много бързо ще се охлади — казва Хоф, леко паникьосано. — Климатичната система на сградата е отлична, последен модел. Вече започва да се усеща, нали?
На Били не му пука за стайната температура, поне засега. Той отива в десния край на големия прозорец откъм улицата и проследява с поглед диагоналната линия, водеща до стълбите на съда. После плъзва очи към малката врата по-нататък. Служебният вход. Представя си сцената: Отпред спира полицейска кола или микробус с надпис ШЕРИФСКА СЛУЖБА или ГРАДСКА ПОЛИЦИЯ. Слизат полицаи. Най-малко двама, може би трима. Четирима? Едва ли. Ако са с лека кола, ще отворят вратата откъм тротоара. Ако са с микробус — задната врата. Били ще види как Джоуел Алън слиза от автомобила. Няма да има никакви трудности да го идентифицира — той ще е окован с белезници и обграден от полицаи.
Когато моментът настъпи — ако изобщо настъпи, — ще улучи без никакъв проблем.
— Били! — Гласът на Хоф го стряска, сякаш го събужда от сън.
Предприемачът стои на прага на много по-малка стая. Това е кухненският бокс. Когато вижда, че е привлякъл вниманието му, Хоф вдига ръка с дланта нагоре и посочва електроуредите като манекенка в „Сделка или не“.