Отива до прозореца и поглежда навън. От двете страни на Корт стрийт се редят нагъсто паркирани коли, много от които полицейски джипове. Масите под чадърите на кафене „Слънчевото“ са пълни с хора, похапващи понички и кифлички. Няколко души слизат по широките стълби пред съда, но много повече се качват по тях. Някои подтичват, демонстрирайки добра физическа форма. Други се тътрят. Повечето от тътрещите се са адвокати, разпознаваеми по големите правоъгълни куфарчета. Съдът скоро ще започне работа.
Сякаш за да потвърди това, малък автобус — някога червен, сега избелял до розово — се приближава бавно по задръстената улица, подминава стълбите и спира пред по-малкия вход в десния край на голямата каменна сграда. Вратата на автобуса се отваря. Слиза полицай, след него колона затворници с оранжеви гащеризони, накрая още един полицай. Гащеризоните биват преведени бавно покрай сплесканата предница на автобуса. Вратата на служебния вход се отваря и затворниците влизат в сградата, където ще чакат да бъдат призовани в съдебната зала. Интересна подробност, на която си струва да обърне внимание, но Били смята, че Ник е прав: когато пристигне, Алън ще бъде въведен в съда през централния вход. Не че има някакво значение. Разстоянието до двата входа е почти еднакво. Важното в случая е, че Корт стрийт е много оживена през работната седмица. Следобед навярно има по-малко хора, защото повечето съдебни процедури се провеждат сутрин.
„След удара ти се измъкваш ловко като шибания Худини — казал е Ник. — Докато се усетят какво е станало, отдавна ще си се изпарил.“
Дано, защото изчезването след поръчката е една от причините да го наемат. Важна причина. Ник знае много добре, че да използва услугите на Били си има своите предимства, в случай че не съумее да изчезне след това. Били няма приятели и роднини, които да го поставят под натиск — или да бъдат използвани, за да го поставят под натиск — да разкрие името на работодателя си. И макар да смята Били за глуповат, Ник е наясно, че наемникът има достатъчно ум в главата, за да осъзнава, че няма как да сключи споразумение с прокуратурата за смекчаване на обвинението. Когато застреляш човек с пушка с оптически мерник от петия етаж на сградата, в която работиш от няколко месеца, обвинението е ясно като бял ден. В подобни действия има неоспорим умисъл и трябва да бъде повдигнато обвинение в предумишлено убийство.
Но ако Били бъде заловен, прокуратурата все пак разполага с един вариант за споразумение и Ник несъмнено е наясно и с това. В този щат се прилага смъртното наказание. Не е изключено някой умен прокурор да предложи на Били възможност да продължи да живее в затвора „Ринкон“, вместо да получи смъртоносна инжекция. При условие че проговори. Били смята, че ако се стигне дотам, има начин да не споменава името на Ник. Може да посочи Кен Хоф, защото Хоф няма да живее дълго, ако ченгетата спипат Били Съмърс на излизане от Джерард Тауър. Хоф май няма да живее дълго така или иначе. Изкупителните жертви, нарочени от хора като Ник Маджарян, рядко живеят дълго.
Дори в затвора Били също може да не живее дълго, защото винаги е по-добре да се презастраховаш. Може например да падне, докато слиза по стълбите с ръце, закопчани с белезници зад гърба. Може да го намушкат в банята с подострена четка за зъби или да натъпчат в гърлото му сапун. Би могъл да надвие един, може би двама нападатели, но ако се сблъска с групичка неонацисти или три-четири горили от някоя гангстерска банда? Няма никакъв шанс. Но наистина ли иска да прекара остатъка от живота си в затвора? Не. По-добре мъртъв, отколкото окошарен. Предполага, че Ник е наясно и с това.
Никой от тези проблеми не би стоял на дневен ред, ако не го хванат. Досега не се е случвало, седемнайсет пъти се е измъквал чист, но за пръв път попада в подобна ситуация. Съвсем различна от това да стреляш от странична уличка, докато наблизо те чака кола и най-бързият маршрут за излизане от града е предварително начертан.
Как да изчезнеш, след като си застрелял човек от петия етаж на офис сграда в центъра, докато наоколо гъмжи от полицаи? Били знае как биха се развили събитията във филм: лошият убиец би използвал заглушител, за да прикрие гърмежа и проблясъка на искри. Били обаче не може. Разстоянието е твърде голямо, а няма да има възможност да стреля втори път, ако първия пропусне. Освен това ще се чуе характерното изпукване, когато куршумът премине свръхзвуковата бариера. Заглушителят не може да предотврати това. Били има и лична причина да не го използва: просто няма вяра на тези „възглавници“. Слагаш джаджа на дулото на чудесна пушка и рискуваш да не уцелиш. Тъй че гърмежът ще се чуе и макар да не стане ясно веднага откъде е дошъл, когато хората се окопитят и погледнат нагоре, ще видят прозорец на петия етаж, от който липсва парче стъкло с формата на кръг. Защото прозорците в Джерард Тауър не се отварят.