Алис избърсва очи, избърсва нос, гледа как белите облачета пара от дъха ѝ се разпръсват.
— Можех да си представя, че Мардж — проклетата Мардж — само те е одраскала. — Тръсва глава, сякаш за да проясни мислите си. — Не, не се изразявам правилно. Ти наистина получи само драскотина. Написа ми го в писмото, което пъхна под вратата ми, докато спях. Наистина тръгна към паркинга за камиони, въпреки че паркингът беше в Ню Йорк, и после продължи по пътя си. Още вървиш. Предполагал ли си, че подобно нещо е възможно? Знаеше ли, че можеш да седнеш пред един екран или празен лист и да промениш света? Не трае дълго, истинският свят винаги се завръща, но преживяването е страхотно. Невероятно е. Защото всичко може да бъде така, както искаш, а аз искам ти да си жив и в историята си жив навеки.
Алис става и отива до квадратното парче земя, което с Бъки са изкопали заедно. В истинския свят Били е там долу. Алис коленичи и оставя книгата на гроба. Може би снегът ще я затрупа. Може би вятърът ще я отвее. Няма значение. В мислите ѝ тя ще си остане тук завинаги. Книгата е „Терез Ракен“ на Емил Зола.
— Сега вече знам какво имаше предвид.
10.
Алис отива до мястото, където пътеката свършва при дълбоката пропаст, и поглежда към отсрещния склон, където някога се издигал старият хотел — на който, по думите на Бъки, му се носи славата на обитаван от призраци. Веднъж ѝ се е сторило, че го вижда, несъмнено халюцинация, предизвикана от разредения въздух високо в планината. Днес не вижда нищо.
„Но мога да го накарам да се появи — мисли си. — Мога да го измисля, както измислих «Спри и почини» заедно с всички подробности, които не описах, като опакованата чаша в банята или петното с формата на щата Тексас на килима. Мога да го сътворя. Мога дори да го напълня с призраци, ако поискам.“
Гледа отсрещния склон в хладната утрин с ръце в джобовете и размишлява, че може да създаде цели светове. Били ѝ е дал тази възможност. Тя е тук. Намерила е себе си.
12 юни 2019 — 3 юли 2020
Благодарности
Робин Фърт и Майк Коул ми помогнаха с проучванията за тази книга, откриваха грешки в текста и направиха ценни редакторски предложения. Изказвам благодарност и на двамата. Както обикновено, трябва да отбележа, че всички допуснати грешки са по моя вина, а не по тяхна. Бих искал да благодаря и на Бинг Уест за „Това не е истинска слава“, необикновения му разказ за двете битки във Фалуджа. От голяма помощ ми беше.
Обработка
Сканиране: ehobeho, 2022
Разпознаване, корекция и форматиране: skygge, 2022