Проблемите не плашат Били. Напротив, ангажират ума му. Също както подготовката на опасни каскади — да те вържат с вериги в сейф и да те хвърлят в Ист Ривър или да висиш от небостъргач в усмирителна риза — несъмнено е ангажирала ума на Худини. Били все още не е съставил план, но има отправна точка. Сутринта първите две нива на закрития паркинг са били по-пълни, отколкото е казал Ърв Дийн, може би днес графикът на съда е по-натоварен от обикновено, но на Ниво 4 е имало предостатъчно свободни паркоместа. С други думи, може да си осигури уединение, а това е чудесно. Били е убеден, че Худини би се съгласил с него.
Връща се на масата, където скъпият „Макбук Про“ продължава да реди пасианси. Включва собствения си лаптоп и влиза в Амазон. От Амазон можеш да си купиш всичко.
2.
Върху част от улицата до тротоара пред Джерард Тауър с боя е изписано ПАРКИНГ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ АВТОМОБИЛИ. В единайсет и петнайсет фургон с нарисувано отстрани голямо сомбреро спира там. Под сомбрерото пише: ЗАКУСКИТЕ НА ХОСЕ. А отдолу: ХАЙДЕ НА ОБЯД! От сградата започват да излизат хора и да се стичат към фургона като мравки към бучка захар. След пет минути друг фургон спира зад първия. Отстрани на този е нарисувано ухилено момче, което нагъва двоен чийзбургер. В единайсет и половина, докато хората се редят на опашка за хамбургери и пържени картофи или тако и енчилада, пристига количка за хотдог.
„Време е за обяд — мисли си Били. — Както и да се запозная с още съседи.“
Пред асансьора чакат четирима души, трима мъже и една жена. Всичките са облечени делово и изглеждат около трийсет и пет годишни, жената може би е дори по-млада. Били застава до тях. Единият го пита дали той е новият писател в сградата… сякаш преди са имали друг. Били отговаря утвърдително и се представя. Те също си казват имената: Джон, Джим, Хари, Филис. Били ги пита кой от фургоните биха му препоръчали. Джон и Хари го съветват да опита мексиканската храна.
— Има страхотно тако с риба — добавя Джон.
Джим казва, че хамбургерите не са лоши, а лучените кръгчета са превъзходни. Филис пък споделя, че няма търпение да си вземе от лютите хотдози на Пийти.
— Фургоните не предлагат изискана кухня — обяснява Хари, — но са за предпочитане пред това да мъкнеш обяд от къщи.
Били пита за кафенето отсреща и четиримата поклащат глава. Подобно единодушие му се струва забавно и той се ухилва.
— Не припарвай до него — съветва го Хари. — Претъпкано е по обед.
— И цените са високи — добавя Джон. — Не знам как е при вас, писателите, но ако работиш в новооткрита адвокатска кантора, трябва да си стискаш петачетата.
— Много адвокати ли има в сградата? — обръща се Били към Филис, когато вратите на асансьора се отварят.
— Не питай мен, а тях — отвръща тя. — Аз работя в счетоводна фирма „Кресънт“. Вдигам телефона и попълвам данъчни декларации.
— Нас юристите с лопата да ни ринеш — казва Хари. — Има няколко кантори на третия и четвъртия етаж, още няколко на шестия. На седмия май има някаква архитектурна фирма. Доколкото знам, на осмия има фотостудио. Правят снимки за каталози.
Джон заявява:
— Ако в тази сграда се развиваше действието на телевизионен сериал, щяха да го кръстят „Младите адвокати“. Повечето големи фирми се намират от другата страна на съда на Холанд стрийт и площад „Емъри“. Ние се навъртаме наблизо, за да им обираме огризките.
— И да ги чакаме да се гътнат — добавя Джим. — Повечето адвокати в старите фирми са динозаври с костюми с жилетка и маниерите на злодеи от телевизионен сериал.
Били си спомня за табелата с надпис ОФИСИ И ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ ПОД НАЕМ. Изглеждаше доста старичка и също като Хоф намирисваше на отчаяние.
— Фирмата ви сигурно е получила отстъпка от наема.
Хари вдига палци.
— Уцели право в десетката. Имаме договор за четири години със символичен наем, който продължава да важи дори ако собственикът на сградата, някой си Хоф, банкрутира. Подковани сме отвсякъде. Така малката ни кантора ще може да набере скорост.