— Освен това — отбелязва Джим, — ако прецакат един адвокат със собствения му договор за наем, той заслужава да фалира.
Младите адвокати избухват в смях. Филис се усмихва. Вратите на асансьора се отварят във фоайето. Тримата мъже хукват напред, изгладнели. Били прекосява фоайето заедно с Филис с по-спокойно темпо. Тя е хубава по един ненатрапчив начин, прилича повече на маргаритка, отколкото на божур.
— Едно ми е любопитно — казва той.
Филис се усмихва.
— Това е най-важното качество за един писател, нали? Любопитството?
— Предполагам. Виждам, че много хора са облечени с ежедневни дрехи. Като тях. — Били посочва двойка, която върви към вратата. Мъжът е облечен с черни джинси и тениска на Сън Ра. Жената с него носи блуза с буфан ръкави и набор под гърдите, която подчертава факта, че е бременна, вместо да го прикрива. Косата ѝ е вързана на небрежна опашка с червен ластик. — Не вярвам тези двамата да са адвокати или архитекти. Може да са от фотостудиото, но има прекалено много други като тях.
— Работят в „Бизнес решения“ на втория етаж. Офисът им заема целия етаж. Колекторска фирма са. Ние ги наричаме „лихварите“. — Сбърчва нос, все едно е надушила неприятна миризма, но на Били не му убягва нотката на завист в гласа ѝ. Официалното бизнес облекло може и да е вълнуващо в началото, но с времето сигурно става досадно, особено за жените — хубавата прическа, безупречният грим, обувките на висок ток. Несъмнено тази хубава жена от счетоводната фирма на петия етаж понякога си мисли колко по-лесно би било просто да нахлузи джинси и тениска, да си сложи червило и да е готова за работа.
— Няма нужда да се обличаш официално, когато по цял ден говориш по телефона в огромен офис с отворен план — продължава Филис. — Жертвите не те виждат, докато ги заплашваш, че ако не се издължат, банката ще им вземе къщата. — Спира замислено пред вратата. — Чудя се какви ли заплати взимат.
— Значи не използват счетоводните услуги на вашата фирма.
— Не. Но вие ни имайте предвид, ако книгата ви стане хит, господин Локридж. Ние също сме малка фирма. Май имам визитка в чантата си…
— Не се притеснявайте. — Били я докосва по китката, преди да се е разтършувала. — Ако се прочуя, просто ще мина по коридора и ще почукам на вратата ви.
Филис му се усмихва и го оглежда с интерес. На безименния пръст на лявата ѝ ръка няма годежен пръстен, нито венчална халка и Били си мисли, че при други обстоятелства това би бил моментът да я покани на по едно питие след работа. Възможно е тя да откаже, но начинът, по който го гледа с премрежен поглед, и усмивката ѝ, го навеждат на мисълта, че би приела. Само че Били няма да я покани да излязат. Да завързва познанства — да. Да харесва новите си познати и те да го харесват — да. Но не бива да се сближава с тях. Никак не е препоръчително. Сближаването е опасно. Може би след като се оттегли, това ще се промени.
3.
Били си взима хамбургер, гарниран със зеленчуци, и сяда на една от пейките на площада с Джим Адвоката, чието име всъщност е Джим Олбрайт.
— Пробвай ги. — Джим му подава голямо лучено кръгче. — Страшни са.
Прав е. Били казва, че трябва да си вземе от тях, и Джим Олбрайт изразява бурно съгласие. Били си купува лучени кръгчета в малка картонена чинийка с няколко пакетчета кетчуп и се връща при Джим.
— За какво става въпрос в книгата ти, Дейв?
Били вдига пръст до устните си.
— Строго секретно.
— Дори ако подпиша декларация за поверителност? На Джони Колтън са му специалност. — Той посочва един от колегите си пред фургона с мексиканска храна.
— Дори тогава.
— Възхищавам се на дискретността ти. Мислех си, че писателите обичат да говорят за книгите си.
— Аз пък си мисля, че писателите, които говорят много, вероятно не пишат много — отвръща Били. — Но тъй като не познавам други писатели, това е само предположение. — После, и не само с цел да смени темата, казва: — Виж онзи тип пред количката с хотдозите. Подобни дрехи не се виждат всеки ден.
Мъжът, когото сочи, отива при групичка свои колеги до фургона с мексиканска храна. Изпъква дори сред небрежно облечените служители от „Бизнес решения“. Носи лъскави жълти шалвари, които напомнят на Били за детството му в Тенеси, където някои от бъдещите градски мошеници носеха такива на танцовите забави в петък вечер на местната пързалка за ролкови кънки. Комбинирани са с пъстра риза с висока яка като на британските рок музиканти от 60-те и 70-те години в старите клипове в YouTube. Ансамбълът е завършен с бомбе, изпод което се спуска гъста черна коса до раменете.