Престани ще я убиеш казах му само, че той не спря докато не му казах престани кучи сине копеле страхливо СПРИ ДА БИЕШ СЕСТРА МИ. Тогава се засилих да го ударя и той ме блъсна
Били става и отива до прозореца на офиса, който вече му служи за писателско ателие. По стълбите пред съда се качват и слизат хора, но той не ги вижда. Отива в кухненския бокс, за да пие вода. Разлива малко, защото ръцете му треперят. Никога не треперят, когато се прицелва, тогава са непоклатими, но сега треперят. Не много, но достатъчно, за да разлее водата. Устата и гърлото му са пресъхнали и затова изпива чашата до дъно.
Спомня си всичко и се срамува. Смята да запази онази част, в която се е опитал да спре Боб Рейнс, защото придава героичен привкус на непоносимата истина. В действителност той не се опита да спре Боб Рейнс, докато Боб Рейнс риташе сестра му, скачаше върху нея и смазваше крехкия ѝ гръден кош, върху който никога нямаше да пораснат гърди. Били трябваше да се грижи за нея. „Грижи се за сестра си“ бяха последните думи на майка му преди да тръгне за работа в пералнята. Но Били не се погрижи за нея. Избяга. Избяга, за да си спаси кожата.
„Но вече си го мислех — припомня си той, когато се връща на масата при лаптопа. — Мислех си го, защото не побягнах към нашата стая.“
— Побягнах към тяхната стая — казва на глас и продължава да пише.
Тогава се засилих да го ударя и той ме блъсна но аз станах и побягнах през фургона към тяхната стая в дъното на коридора и треснах вратата след мен. Той веднага заблъска по вратата наричаше ме как ли не и кресна Ако веднага не отвориш вратата Бенджи много ще съжаляваш. Само, че аз знаех, че няма значение дали ще отворя вратата, защото ще направи на мен същото като на Каси. Защото тя беше мъртва даже едно дете на 11 го виждаше.
Гаджето на мама бил войник преди и държеше войнишката си кутия до леглото завита с одеяло. Аз вдигнах одеялото и отворих кутията. Тя имаше катинар но той рядко я заключваше. Ако я беше заключил сега нямаше да пиша това, защото щях да съм умрял. А ако пистолетът не беше зареден пак щях да съм умрял но знаех, че той го държи зареден да не би да дойдат както той им викаше о-бира-джии.
„О-бира-джии“, мисли си Били. Господи, как го заливаха спомените.
Той разби вратата както си мислех, че ще направи
„Не, не просто си мислех. Сигурен бях. Защото вратата беше от обикновен талашит. С Кати ги чувахме какво правят почти всяка нощ. И следобед, ако мама се прибереше по-рано.“
Но това е друга измислица, която ще запази.
и когато влезе в стаята аз седях с гръб към кревата с насочен към него пистолет. Пистолетът беше М9Х19 и побираше 15 9-милиметрови патрона. Тогава не знаех това разбира се но знаех, че е тежък и го държах с две ръце подпрян на гърдите ми. Той ми каза Дай ми го лайненце такова не знаеш ли, че децата не бива да си играят с оръжия.
Тогава аз стрелях право в гърдите му. Той стоеше на вратата все едно нищо не е станало но аз знаех, че е станало, защото видях как от гърба му плисна кръв. Пистолетът ме удари в гърдите
Били си спомня, че беше изохкал. И се оригна. А после имаше синина над гръдната кост.
и мъжът падна на пода. Аз отидох при него и си казах, че може да трябва пак да го застрелям. Ако трябваше щях да го направя. Той беше гадже на майка ми но беше лош. Лош човек беше!
— Само че вече беше мъртъв — казва Били на глас. — Боб Рейнс беше мъртъв.
За миг се замисля дали да не изтрие всичко написано до момента, отвратително е, но вместо това запазва файла. Не знае какво биха си помислили другите, но според него разказът е добър. И е хубаво, че е отвратителен, защото истината понякога е отвратителна. Предполага, че вече наистина е писател, защото такава мисъл би хрумнала на един писател. Емил Зола може да си е мислил същото, докато е пишел „Терез Ракен“ или как Нана се разболява и цялата ѝ красота погива.
Лицето му пламти. Той отива в кухненския бокс и се наплисква с вода, после стои наведен над малката мивка със затворени очи. Споменът как е застрелял Боб Рейнс не го терзае, но го боли от спомена за Кати.
Грижи се за сестра си.
Писането е приятно. Винаги е искал да опита и сега пише. Това е хубаво. Само че кой да предположи, че ще боли толкова?
Стационарният телефон започва да звъни и го стряска. Обажда се Ърв Дийн и го уведомява, че е получил пратка от Амазон. Били отговаря, че веднага ще слезе да я вземе.