— Леле, тази компания продава всичко — отбелязва Ърв.
Били се съгласява, като си мисли: „Представа си нямаш“.
7.
Не са перуките; дори с бързите доставки на Амазон те ще пристигнат най-рано утре. Онова, което е получил днес, би се побрало в шкафа над вратата между кабинета и кухненския бокс, но Били няма намерение да го прибира там; всичко, пристигнало от Амазон, ще отиде в жълтата къща в Мидуд.
Отваря кашона и изважда поръчките една по една. От фирма „Време за забава ООД“ в Хонконг е пристигнала кутия с мустаци от естествен човешки косъм. Руси като едната от перуките, които е поръчал. Мустаците са рунтави, но когато дойде моментът, Били ще ги подреже. Иска да се дегизира, а не да се набива на очи. Следват очила с рогови рамки и стъкла без диоптър. Изненадващо трудно се намират такива. Можеш да си купиш очила за четене от всяка аптека, но Били има необичайно добро зрение и дори при леко увеличение получава главоболие. Пробва ги и установява, че са му малко хлабави. Може да затегне винтчетата, но няма да го направи. Ако се смъкват малко на носа му, ще му придават вид на интелектуалец.
Накрая идва ред на най-скъпата покупка, гвоздеят на програмата. Силиконов корем за бременни, продаван в Амазон, но произведен от компания на име „Време за мами“. Скъп е, защото се регулира и дава възможност на жената, която го носи, да изглежда в различни етапи от бременността — от шестия до деветия месец. Пристяга се с ремъци с велкро. Били знае, че изкуствените кореми се използват масово от джебчийки и охранителите в хипермаркетите са обучени да следят за тях, но той не е дошъл в този малък град, за да краде, а и когато дойде моментът коремът да влезе в употреба, няма да го носи жена.
Ще го носи той.
Глава 5
1.
Били отива в кичозното имение на Ник малко преди седем в четвъртък вечерта. Чел е някъде, че възпитаният гост пристига точно пет минути по-рано. Този път официалният посрещач е Поли. Ник отново чака в коридора, за да не го видят преминаващи полицейски дронове — малко вероятно, но не и изключено. С ослепителна усмивка той разперва ръце и прегръща Били.
— Менюто включва стек „Шатобриан“. Имам готвач, нямам представа какво го е довяло в този забравен от бога град, но е страхотен. Много ще ти хареса. И си остави място. — Той побутва Били и снишава глас до дрезгав шепот. — Чух да се говори нещо за десерт „Аляска“. Сигурно ти е писнало от полуфабрикати, нали? Нали?
— Аха — отвръща Били.
Появява се Франк. С розовата риза, широката вратовръзка и заресаната на лъскави лимби коса, стесняваща се назад от челото в остър връх като на Еди Мънстър от сериала „Семейство Мънстър“, прилича на бандита, когото убиват пръв в гангстерски филм. Носи поднос с няколко чаши и голяма зелена бутилка.
— Шампанско. „Мот и Чандон“4.
Оставя подноса на масата и изважда тапата от бутилката. Не прозвучава пукване, не излиза пяна. Франки Елвис може и да не знае френски, но е изкусен в отварянето на бутилки. И в наливането.
Ник вдига чаша. Другите следват примера му.
— Да пием за бъдещите успехи!
Били, Поли и Франк чукват чаши и отпиват. Шампанското веднага замайва приятно главата на Били, но той отказва втора чаша.
— С колата съм. Не искам да ме спрат.
— Такъв си е Били — казва Ник на хората си. — Винаги мисли с два хода напред.
— С три — уточнява Били и Ник се разсмива така, сякаш по-голяма смешка не е чувал. Хората му също се разсмиват послушно.
— Така — казва Ник. — Стига толкова газирана вода. Mangiamo, mangiamo.
Вечерята е вкусна, започват с лучена супа, следвана от мариновано в червено вино говеждо, и завършват с обещания десерт „Аляска“. Всичко им сервира жена със сериозно изражение и бяла униформа, с изключение на десерта, разбира се. Наетият от Ник готвач лично го докарва на количка под съпровода на подобаващи аплодисменти, след което кимва признателно и си тръгва.
Ник, Франк и Поли поддържат разговора, който основно се върти около Вегас: кой играе там, кой строи там, кой иска да си извади лиценз за казино. Сякаш не осъзнават, че Вегас е отживелица, мисли си Били. Вероятно не го осъзнават. Джорджо го няма никакъв. Накрая, когато сервитьорката пристига с поднос с питиета, Били поклаща глава и отказва. Ник също.
— Мардж, с Алън можете да си тръгвате — казва Ник. — Вечерята беше прекрасна.