Били се пита дали тази история е вярна. Може да не е, прилича твърде много на притча, но нещо му подсказва, че Ник казва истината.
— Искаш да убия наемен убиец. — Все едно иска да се увери, че е разбрал правилно.
— Точно така. В момента Джо е в Централния мъжки затвор в Лос Анджелис. Обвинен е в побой и опит за изнасилване. Опитът за изнасилване, да ти призная, е много смешен, стига да не си поддръжник на движението Ме Тоо. Взел за проститутка някаква писателка, пристигнала в Лос Анджелис за конференция. Феминистка писателка. Направил ѝ оферта — доста грубичко, предполагам — и тя го напръскала с лют спрей. Той ѝ фраснал един в мутрата и ѝ разместил челюстта. След този случай продажбите на книгите ѝ сигурно са се вдигнали. Трябвало е да му благодари, вместо да повдига обвинения срещу него, не си ли съгласен?
Били не отговаря.
— Хайде, Били, замисли се. Човекът е очистил бог знае колко хора, някои от тях много корави типове, а го е обезвредила със спрей някаква защитничка на правата на лесбийките. Не забелязваш ли хумора?
Били се усмихва по задължение.
— Лос Анджелис е на другия край на страната.
— Така е, но Джо е бил тук преди да отиде там. Не знам по какъв повод е бил тук и не ме интересува, но знам, че му се доиграл покер и някой го завел на подходящото място. Защото нашият приятел Джо се има за голям покерджия. В крайна сметка изгубил много пари. Когато към пет сутринта играта свършила, Джо застрелял победителя и взел не само неговите пари, а всички пари. Някой се опитал да го спре, вероятно друг селяндур, участвал в играта, и Джо застрелял и него.
— И двамата ли е убил?
— Победителят умрял в болницата, но чак след като идентифицирал Джо. Мъжът, който опитал да се намеси, оцелял. Той също идентифицирал Джо. И знаеш ли какво още?
Били поклаща глава.
— Има записи от охранителните камери. Схващаш ли накъде бия?
Били схваща много добре.
— Не съвсем.
— В Калифорния са го арестували за побой и ще го съдят по това обвинение. Опитът за изнасилване вероятно ще отпадне, не я е завлякъл в някоя глуха уличка, дори предложил да ѝ плати, тъй че могат да го обвинят най-много в склоняване към проституция и окръжният прокурор няма да се занимава. Като му приспаднат вече излежаното време, може да получи най-много деветдесет дни в окръжния затвор и ще си е изтърпял наказанието. Но тук е извършил убийство, а от тази страна на река Мисисипи подобни деяния се наказват тежко.
Били е наясно. В червените щати1 хладнокръвните убийци получават смъртни присъди. Няма възражения по този въпрос.
— След като видят записите от охранителните камери, съдебните заседатели почти със сигурност ще предпишат на нашия приятел Джоуи инжекция. Следиш ми мисълта, нали?
— Аха.
— Джо е наел адвокат да обжалва екстрадирането му, което не е изненадващо. Знаеш какво означава „екстрадиране“, нали?
— Аха.
— Добре. Адвокатът на Джо се бори със зъби и нокти, при това говорим за опитен и скъп адвокат. Вече успя да отложи изслушването с трийсет дни, които ще използва, за да измисли други начини за протакане, но в крайна сметка ще загуби. В момента Джо е изолиран в отделна килия, защото някакъв се опитал да го нападне с бръснач. Нашият приятел Джоуи успял да го обезоръжи и му прекършил китката, но щом до него се е добрал един тип с бръснач, може да се доберат още десет.
— Нападателят от някоя банда ли е бил? — пита Били. — Крипс например? Да не би да му имат зъб?
Ник свива рамене.
— Кой знае? Засега Джо си има отделни покои, не му се налага да се смесва с останалите затворници, има право и да се разхожда на двора сам-самичък по трийсет минути всеки ден. Отгоре на всичко адвокатът му е започнал да звъни тук-там. Намеква, че клиентът му ще разкрие нещо сензационно, ако обвинението в предумишлено убийство не бъде свалено.
— Възможно ли е това да стане? — На Били никак не му се иска, дори убитият след играта на покер мъж да е бил лош човек. — Не може ли прокуратурата да оттегли искането за смъртна присъда или дори да смекчи обвинението до непредумишлено убийство, нещо от този род?