— Браво на теб, Били. Правилно се ориентираш. Но се говори, че Джо иска да му свалят всички обвинения. Явно държи голям коз.
— Мисли си, че може да разкрие някаква информация, за да се измъкне безнаказано.
— И това от устата на човек, който се е измъквал безнаказано бог знае колко пъти — казва Ник през смях.
Били не се разсмива.
— Никога не съм убивал човек само защото съм изгубил пари на покер. Аз не играя покер. И не крада.
Ник кима енергично.
— Знам, Били. Ти убиваш само лоши хора. Занасям се с теб. Пий си коктейла.
Били пийва от коктейла и си мисли: „Два милиона за една поръчка“. Мисли си и: „Къде е уловката?“.
— Май някой отчаяно иска да затвори устата на този тип.
Ник го посочва с вдигнат като пистолет показалец, сякаш Били е стигнал до забележително заключение.
— Именно. Получих съобщение от един тукашен човек, ще се запознаеш с него, ако приемеш поръчката, което гласеше: „Търсим професионален стрелец, най-добрия“. Казах си: „Това е Били Съмърс. Няма друг като него“.
— Искаш да очистя този Джо, но не в Лос Анджелис, а тук.
— Не го искам аз. Аз съм само посредникът, забрави ли? Друг го е поръчал. Някой с много дълбоки джобове.
— Къде е уловката?
Ник се ухилва. Отново оформя пистолет с пръсти и го насочва към Били.
— Направо на въпроса, а? Направо на шибания въпрос. Само че не е точно уловка. А може и да е, зависи как си настроен. Касае се за времето. Трябва да останеш тук…
Ник размахва ръка, за да уточни, че има предвид жълтата къща. Може би и целия квартал — който, както Били скоро ще научи, се казва Мидуд. Може би целия град, разположен източно от река Мисисипи, точно под линията на Мейсън и Диксън.
— … доста дълго.
4.
Говорят още известно време. Ник му казва, че мястото е избрано, с което има предвид мястото, от което Били ще стреля. Казва му, че може да изчака и да реши чак след като научи подробностите. Те ще му бъдат съобщени от Кен Хоф, тукашния човек, който обаче днес бил извън града.
— Той знае ли какво използвам? — Този въпрос не означава, че се е съгласил, но е голяма крачка в тази посока. Два милиона, за да си седи на задника известно време и накрая да произведе един изстрел. Трудно е да откаже подобно предложение.
Ник кимва.
— Добре, кога ще се срещна с този Хоф?
— Утре. Той ще ти се обади довечера в хотела и ще ти каже къде и в колко часа да се видите.
— Ако приема, трябва да измислим някаква причина да съм в града.
— Всичко е измислено, историята е истинска прелест. Идеята беше на Джорджо. Ще ти кажем утре вечер, след срещата ти с Хоф. — Ник става. Протяга ръка. Били я стисва. Многократно е стискал ръка на Ник и всеки път му е неприятно, защото Ник е лош човек. Но е трудно да не ти стане поне малко симпатичен. Освен лош човек Ник е и професионалист с въздействаща усмивка.
5.
Поли Логан го откарва обратно до хотела. Поли не говори много. Пита Били дали има нещо против да пусне радиото и когато Били отвръща, че няма, избира станция със софтрок. По едно време заявява:
— Логинс и Месина са върхът.
Разговорът им се изчерпва с това, ако не се брои ругатнята, която Поли отправя по адрес на шофьор, който го засича на Сидър стрийт.
На Били мълчанието не му пречи. Мисли си за всички филми, в които крадци планират един последен удар. Ако „ноар“ е отделен жанр, то „един последен удар“ е поджанр. В тези филми при последния удар винаги става издънка. Били не е крадец, не работи с банда и не е суеверен, ала въпреки това тази работа с последната поръчка го гложди. Може би защото цената е толкова висока. Или тъй като не знае кой плаща, нито защо. Възможно е дори да е заради историята, която му е разказал Ник — че мишената веднъж е убила петнайсетгодишен отличник.
— Ще приемеш ли? — пита Поли, когато спира пред хотела. — Хоф ще ти осигури необходимия инструмент. Можех и аз да го направя, но Ник не ми позволи.
Дали ще приеме?
— Не знам. Може би — отвръща Били на слизане. — Вероятно.
6.
В стаята си Били включва лаптопа. Променя времето на достъп и проверява VPN-а, защото хакерите обожават хотели. Би могъл да потърси в интернет съдилищата в окръг Лос Анджелис — исковете за екстрадиране несъмнено са обществено достояние, но има по-лесни начини да намери онова, което търси. Трябва да провери. Роналд Рейгън е бил напълно прав, когато е повторил, че проверката е висша форма на доверие.