Отваря уебсайта на „Ел Ей Таймс“ и плаща за шестмесечен абонамент. Използва кредитна карта, собственост на измислено лице на име Томас Харди. Харди е любимият писател на Били. Поне от натуралистите. След като влиза в акаунта си, търси „феминистка писателка“ и добавя „опит за изнасилване“. Намира пет-шест статии, всяка следваща по-кратка от предишната. Има снимка на феминистката писателка, която изглежда секси и напориста. Предполагаемото нападение се случило в двора на хотел „Бевърли Хилс“. У предполагаемия извършител били открити множество лични и кредитни карти. Според „Таймс“ истинското му име било Джоуел Рандолф Алън. Бил оправдан след обвинение в изнасилване в Масачузетс през 2012.
„Значи прозвището Джо не е далеч от истината“, мисли си Били.
После отваря уебсайта на местния вестник, отново използва Томас Харди, за да се регистрира и да плати, и търси „жертва на убийство покер“.
Открива статията, а снимката от охранителната камера към нея безспорно е уличаваща. Час по-рано светлината би била прекалено слаба, за да се види лицето на извършителя, но часът в долния край на снимката гласи: 5:18. Слънцето още не е изгряло, но се е разсъмнало и лицето на мъжа в уличката се вижда — един прокурор дори би настоял, че се вижда ясно като бял ден. Мъжът е пъхнал ръка в джоба си, чака пред врата с надпис ТОВАРНА ЗОНА, НЕ ПАРКИРАЙ и ако Били е съдебен заседател, вероятно би гласувал за смъртна присъда само въз основа на това. Защото Били Съмърс е експерт по предумишлените действия, а на тази снимка вижда именно целенасочена подготовка за действие.
В последната статия в местния вестник се съобщава, че Джоуел Алън е бил арестуван в Лос Анджелис по друго обвинение.
Били е убеден, че Ник го смята за простодушно същество, което не поставя думите му под съмнение. Също като всички останали, които са го наемали да изпълнява поръчки през годините, Ник си мисли, че ако не се броят невероятните му снайперистки умения, Били е малко глуповат, може би дори бавноразвиващ се. Ник вярва в тъпака, защото Били много внимава да не преиграва. Не зяпа с отворена уста, не гледа с празен поглед, не върши глупости. Един комикс от поредицата за Арчи прави чудеса. Романът на Зола, който чете в момента, е заровен дълбоко в куфара му. И дори някой да претърси багажа му и да го открие, какво толкова? Били ще обясни, че го е намерил в джоба на седалка в самолета и го е взел, защото му е харесала жената на корицата.
Минава му през ум да потърси петнайсетгодишния отличник, но не разполага с достатъчно информация за него. Може да рови в интернет цял следобед и да не открие нищо. Дори да попадне на нещо, няма как да е сигурен, че става въпрос за същото петнайсетгодишно момче. Достатъчно му е да знае, че останалата част от историята, която му е разказал Ник, е вярна.
Поръчва си сандвич и каничка чай. Когато поръчката пристига, Били сяда до прозореца и чете „Терез Ракен“, докато се храни. Книгата му прилича на кръстоска между роман на Джеймс Кейн и хорър комикс на ЕС от 50-те години. След късния обяд ляга по гръб на леглото и пъхва ръце под възглавницата, за да почувства хладината, която се крие там. А тя, също като младостта и красотата, е мимолетна. Ще види какво ще му каже този Кен Хоф и ако и неговите думи се окажат верни, смята да приеме поръчката. Чакането ще бъде трудно, не го бива да бездейства (веднъж пробва зен практики и медитация, но не се получи), само че за два милиона долара може да почака.
Затваря очи и заспива.
Няколко часа по-късно, в седем, Били вечеря в стаята си и гледа „Асфалтовата джунгла“ на лаптопа. Филм, в който се разказва за един обречен на провал последен удар. Телефонът звъни. Обажда се Кен Хоф. Казва му къде ще се срещнат утре следобед. Били няма нужда да си записва адреса. Опасно е да си записваш, а и паметта му е отлична.
Глава 2
1.
Като повечето кинозвезди от мъжки пол — и обикновените мъже, които им подражават — Кен Хоф има набола брада, сякаш не се е бръснал от три-четири дни. За съжаление тази мода хич не отива на Хоф, който е рижав. Не изглежда здрав и корав; изглежда все едно има тежко слънчево изгаряне.
Седят под чадъра на маса пред кафене на име „Слънчевото“, разположено на ъгъла на Главната улица и Корт стрийт. Били предполага, че заведението е пълно през седмицата, но в съботния следобед вътре почти няма хора, а на външните маси двамата са сами.
Хоф е навярно на петдесет или е на четирийсет и пет, но води крайно нездравословен начин на живот. Пие вино. Били пие диетична кола. Смята, че Хоф не работи за Ник, защото Ник се подвизава във Вегас. Все пак Ник върти най-различни далавери из цялата страна. Може да познава Кен Хоф по тази линия или може би Хоф го е свързал с човека, който ще плати поръчката. Ако поръчката бъде изпълнена, разбира се.