— Сградата отсреща е моя — казва Хоф. — Само на двайсет и два етажа е, но са достатъчно, за да е втората по височина в Ред Блъф. Ще падне на трето място, когато построят Хигинс Сентър. Той ще е висок трийсет етажа и вътре ще има и мол. Имам дял и в него, но тази сграда? Тя си е изцяло моя. Смяха се на Тръмп, когато заяви, че ще оправи икономиката, но ето че тя се оправя. Оправя се.
Били не се интересува от Тръмп и икономическите му мерки, но оглежда сградата с професионален интерес. Сигурен е, че именно от нея ще трябва да стреля. Нарича се Джерард Тауър. Според него да наречеш сграда на само двайсет и два етажа „кула“ е малко прекалено, но навярно на хората в този град с ниски тухлени постройки, повечето занемарени, наистина им изглежда като кула. На добре поддържаната и редовно поливана морава отпред има табела с надпис ОФИСИ И ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ ПОД НАЕМ. Посочен е и телефонен номер за връзка. Табелата изглежда така, сякаш стои тук отдавна.
— Не се напълни, както очаквах — обяснява Хоф. — Икономиката процъфтява, вярно, хората се къпят в пари, а 2020-а ще е още по-добра, но нямаш представа колко голяма част от бизнеса се върти в интернет, Били. Мога ли да те наричам Били?
— Да.
— Та тази година съм малко притиснат финансово. Имам някои проблеми с паричния поток, откакто направих вложения в УУЕ, но лиценз за три телевизионни канала, как да откажа?
Били няма представа за какво говори Хоф. Нещо, свързано с кеча може би? Или с онези автомобилни състезания „Монстър Трак“, които се скъсват да рекламират по телевизията? Тъй като Хоф явно очаква от него да знае, Били кимва утвърдително.
— Местните надути пуяци от старите богаташки родове смятат, че инвестирам прекалено много, но трябва да се залага на икономиката, не съм ли прав? Да хвърляш заровете, докато са топли. За да изкараш пари, трябва първо да вложиш пари, нали?
— Аха.
— Тъй че правя каквото е необходимо. Освен това имам нюх за добрите сделки, а тази е много изгодна. Малко е рискована, но ми трябват парични постъпления. Ник ме увери, че ако те хванат — аз знам, че няма да те хванат, — но все пак, ако това се случи, ти ще си мълчиш.
— Да, ще си мълча. — Били никога не са го хващали и няма намерение да го хванат и този път.
— Пазиш професионална тайна, а?
— Аха.
Били е на мнение, че Кен Хоф гледа прекалено много филми. Някои от тях вероятно са от поджанра „един последен удар“. Иска му се този тип да започне да говори по същество. Горещо е, дори под чадъра. И задушно. „Климатът тук сигурно е идеален за птиците — мисли си Били, — но днес навярно и на тях им е горещо.“
— Приготвил съм ти чудесен офис на петия етаж — казва Хоф. — Тристаен. Има кабинет, приемна, кухненски бокс. Кухненски бокс, представяш ли си? Ще разполагаш с всички удобства, колкото и дълго да се наложи да чакаш. Комфорт и уют. Няма да ти го посочвам, но съм сигурен, че можеш да броиш до пет, нали?
„Разбира се — мисли си Били. — Мога дори да ходя и да дъвча дъвка.“
Сградата е правоъгълна, прилича на кутия от бисквити с прозорци, тъй че на петия етаж има два ъглови офиса, но Били знае за кой от двата говори Хоф: за този от лявата страна. Спуска поглед диагонално от прозореца към Корт стрийт, която е дълга само двеста метра. Диагоналът — пътят на куршума, който ще изстреля, ако приеме поръчката — свършва на стълбите пред окръжния съд. Съдът се помещава в обширна сграда от сив гранит. Стъпалата, поне двайсет на брой, водят до площадче, в чийто център се издига статуя на жена с превръзка на очите и везни в ръка. Едно от многобройните неща, които никога няма да спомене пред Кен Хоф, е, че Повелителката на правосъдието, както е известна в Америка, всъщност е вдъхновена от Юстиция, римска богиня, в общи линии измислена от император Октавиан Август.
Били пак вдига очи към ъгловия офис на петия етаж и отново проследява с поглед диагоналната линия. По негова преценка разстоянието от прозореца до стълбите е около петстотин метра. Напълно способен е да улучи от такова разстояние дори при силен вятър. С подходящото оръжие, разбира се.
— Какво сте ми приготвили, господин Хоф?
— А? — За миг тъпакът, който Хоф крие в себе си, лъсва в цялата си прелест. Били сгъва показалеца на дясната си ръка. Жестът може да се разтълкува като „ела тук“, но не и в този случай.