Докато жената се приближаваше към трупа, Петра започна да гради хипотези за личността й. И тя като нея беше артистичен тип, обърнал се към практичността. Сигурно вечер навличаше черни парцали, пушеше трева и обръщаше твърди питиета в стриптийзьорските клубове на Сънсет Булевард в компанията на пропаднали рокмузиканти, които я приемаха като част от обзавеждането.
Отвори фотоапарата си, погледна надолу и каза:
— Господи, аз я познавам!
— Кого? — попита Петра, махайки на Стю да дойде.
— Не знам името й, но знам коя е. Жената на Карт Рамзи. Или може би вече бившата жена. Видях я по телевизията преди около година. Той я беше пребил. Беше някаква светска рубрика за хората от шоубизнеса. Тя изкара Рамзи истински изрод.
— Сигурна ли си, че е тя?
— Сто процента — каза жената раздразнено. Значката й я идентифицираше като Сюзън Роуз, полицейски фотограф. — Тя е, повярвайте ми. Разправят, че била кралица на красотата и Рамзи я срещнал на някакъв конкурс. Господи, погледнете я само, ама че извратен гадняр! — Ръката й стисна по-здраво фотоапарата и черната кутия изпука.
Дойде и Стю и Петра повтори думите на Сюзън Роуз.
— Сигурна си? — каза той.
— Господи! Да, напълно. — Сюзън започна да снима бързо, като насочваше апарата си напред като оръжие. — В онова предаване окото й беше подпухнало и цялата беше в синини. Гадно копеле!
— Кой? — попита Петра.
— Рамзи. Сигурно той го е направил, нали?
— Карт Рамзи — каза Стю провлачено и Петра се зачуди дали някога е участвал във филм на Рамзи. Как му беше името? „Отмъстителят“ — за някакъв частен детектив, който оправяше работите на онеправданите.
Не е ли сладко?
Сюзън Роуз извади касетата и я пусна в чантата си.
— Благодаря, ще го проверим. Междувременно ти си върши работата — каза й Петра.
— Тя е, повярвайте ми — каза Сюзън Роуз раздразнено. — Мога ли да я обърна? Вече я снимах отпред.
5.
Вървя от два часа. Вече не се спъвам толкова.
Как само я намушка!
PLYR1. На Булеварда има бар „Плейърс“1, в който висят сводници. Може би се наричат така, защото само се шляят, а не работят наистина.
Това, което той направи с нея, ми припомня за нещо, видяно в Уотсън, когато се разхождах по изсъхналата поляна зад портокаловата горичка.
Две кучета се настигнаха. Едното беше бяло с кафяви петна, много мускулесто, приличаше на питбул, но не беше от тази порода. Другото беше едър черен помияр, който едва се влачеше. Бялото куче изглеждаше спокойно и доволно от живота, почти се усмихваше. Може би затова отначало черното не се боеше от него. После бялото куче изведнъж се обърна, без да лае, и скочи върху черното, захапа го за шията, размята го няколко пъти и черното издъхна. За секунди. Бялото куче не го изяде, нито облиза кръвта му — нищо. Само хвърли малко пръст със задните си крака и отмина, сякаш си бе свършило работата.
Знаеше, че силата е на негова страна.
Объркал съм се. Още съм много далеч. Краката ми тежат цял тон и започвам да се чувствам глупаво, че живея в парка. По-добре да си внуша, че не живея там.
А какъв избор имам? Нещо като Мелоди Ан? Това е сграда на „Селма“, близо до Булеварда, обгоряла в пожар, със заковани с дъски прозорци. Много деца се навъртат там и вечер съм виждал да водят и по-възрастни. Понякога съвсем без да се крият, правят на възрастните свирки на алеята — и момичетата, и момчетата.
По-скоро бих сложил край на живота си, отколкото да направя такова нещо. Самоубийството е грях, но и развратният живот е грях.
Поглеждам касиото: 4:04. Трябва да съм наближил. Колкото и списъци да изброявах наум, мислите ми са изпълнени с ужасни картини. Мъже, нараняващи жени, кучета, убиващи други кучета, взривени самолети, отвлечени от стаите си деца, стрелби от движещи се коли. Навсякъде кръв.
Мисля си за мама, но вместо нея, пред очите ми изниква Тъпака и се сещам как той й викаше курва през цялото време и тя се примиряваше, просто не й правеше впечатление.
Когато му беше криво, я удряше. Тогава затварях очите си, стисках зъби и се опитвах да се пренеса някъде другаде. Дълго време не можех да разбера защо тя го прибра. После осъзнах, че се смята за нищожество, защото няма образование и заслужава точно такъв като него.