Бил е предизвикан от лошия, сприхав характер на Лиза, от начина, по който тя си го е изкарвала на Карт. Чисто нови маратонки. Хитро копеле беше този господин Грегъри Балч. Тогава защо цял живот бе останал нечий лакей?
Смучел е пари от шефа и е чакал удобен момент, за да си го върне? Отначало плановете му са били свързани с Лиза, но после нещо се е объркало… дали Балч не беше някъде в Бразилия с натъпкани с банкноти куфари и изпълнен с удовлетворение, че е разбил живота на Рамзи по повече от един начин?
Тя се върна в кухнята. Храната в хладилника говореше за тъжен ергенски живот: бира, вино, още портокалов сок и „Смирноф“, още картонени кутийки от ресторанти. Говеждо и ребра от китайското заведение на булевард „Хоторн“, пластмасова кофичка с пилешко от KFC — без адрес, но Петра бе видяла откъде би могъл да го вземе на булевард „Хоторн“. Половинка огромна пица от някакво място, наречено „Демона“, в Студио Сити. На булевард „Вентура“, само на няколко преки от офиса. Храната отдавна не ставаше за ядене. Пицата изглеждаше като вкаменелост.
Уил работеше тихо и мрачно във всекидневната, обръщаше кушетките, разрязваше възглавниците на седалките. Свали един часовник от стената и го разтресе достатъчно силно, за да му причини сериозна повреда, надникна и в комина на камината.
Тя реши да огледа цялостно къщата, откри три спални, две от тях напълно празни, а другата — отвратително разхвърляна. Две бани, трапезария до кухнята, а до всекидневната — обкована с дърво бърлога с изглед към задния двор, в която нямаше нищо друго, освен кожено кресло и шейсетинчов телевизор. Върху него имаше нелегален тунер. Петра го включи и на екрана се появи еднометров пенис, който влизаше във вагина, ленива електронна музика, стонове и въздишки.
— Такива са мъжете — каза Уил и се засмя.
Тя изключи телевизора и дръпна пердетата. Дворът беше с прилични размери, имаше няколко големи дървета и овален плувен басейн, но тревата бе израснала двайсетина сантиметра и бе жълта като слама. Басейнът приличаше на клоака, пълна със супа от водорасли. Високата каменна ограда и храстите закриваха гледката от съседите. За техен късмет.
Беше на светлинни години от дворцовия блясък на Рамзи. През всичките тези години не се бе приближил и на сантиметър до него.
Реши да се заеме най-напред с противната му спалня. В нея миришеше като на дъното на панер за мръсно бельо. Огромно легло, евтини табли, черни чаршафи и калъфки, осеяни с мазни сиви петна. Тя си сложи ръкавици и разрови спалното бельо. Дюшекът беше съсипан и мухлясал. Пипането на чаршафите на Балч й беше противно дори през хирургическия каучук.
Срещу леглото имаше друг телевизор със същите размери и още един нелегален тунер. Приемаше същия порноканал. Засъхнали салфетки и мръсни списания в нощното шкафче допълваха картината на самотния полов живот на Балч. Тя прелисти страниците с надеждата, че някакви отвратителни садомазохистични снимки ще открият пред нея облика на психопат, но повечето бяха нормални хетеросексуални мъжки фантазии, най-мръсните бяха само с леки връзвания.
Порното бе прибрано в найлоновите пликове и надлежно описано.
Купчина мръсно бельо и чорапи покриваха като неравен килим мястото между стената и лявата страна на леглото. Балч вероятно спеше отдясно и хвърляше боклуците си през леглото. Гардеробът бе претъпкан с ватирани блузи в различни цветове, спортни панталони, джинси, ризи — всичките с етикети на „Мейсис“. Найлонов плик с етикет от химическо чистене — на булевард „Хоторн“ — съдържаше два чифта панталони и три ризи, между които беше и светлосинята копринена риза, която носеше в деня, в който съобщиха на Рамзи за убийството.
Извади увитите в найлон дрехи. Оставя мръсното си бельо по пода с дни, но тези е решил да почисти.
Сигурно ги е носил, докато е убивал Лиза. Два чифта панталони, три ризи.
Ако са имали петна от кръв, защо в химическото чистене не са забелязали? Порови тук-там и премина на полицата над висящите дрехи. Там имаше тринайсет кутии. Данъчното счетоводство на Балч. Отдели време да го поразгледа.
Заплатата от Рамзи беше единственият му доход. Преди двайсет и пет години бе започнал при него за 25 хиляди долара. С редовни повишения бе стигнал до 160 000. Не беше зле, но беше нищо в сравнение с милионите на шефа му.
Във формулярите бяха отбелязани малко инвестиции. Бе получил облекчения от къщата на „Садълуакс“, купена преди четиринайсет години, както и от изплащанията на колите — буици, после кадилаци, а сега и лексуса, но нямаше никакви други недвижими имоти. От тринайсет години изплащаше ежемесечно издръжка на Хелън Балч от Далът, Минесота. През последните девет заделяше и за Амбър Лий Балч.