От името на Хелън се излъчваше представа за жена на средна възраст, преданата първа съпруга. Къщата е купена преди четиринайсет години, може би веднага след сватбата? Ако е така, значи раздялата е дошла година по-късно.
Амбър Лий звучеше като псевдоним от шоубизнеса. Пред Петра изникна образът на разбивачка на сърца с буйна коса и дълги крака — вероятно русокоса, защото от Лиза и Илзе излизаше, че харесва блондинки. Едрогърда глезана с не много хубаво лице. И това не бе продължило дълго.
Две хиляди на месец за Хелън и хиляда и петстотин за Амбър. Разходите му бяха малко над осем бона на месец. Вноските по изплащането на лексуса бяха по шестстотин долара. През последните няколко години бе получил възстановяване на данъци за общо двайсет хиляди. Не беше точно мизерия, но все пак трохички според стандартите на шоубизнеса. И според стандартите на Рамзи.
Нямаше следи от скъпоструващи хобита или очевидни харчове. Дали залагаше? Или смъркаше кокаин? Дали имаше заделени пари? Дали беше отклонявал тайно суми?
Тя претърси всяко ъгълче от стаята, но не намери счетоводни книги, нито инвестиционни документи. За разлика от Лиза, той не кроеше никакви планове. Дали пък тя не беше пералнята му за пари?
В такъв случай щеше да иска повече. Или щеше да се опита да изнудва Балч. Пари и страст — това трябва да е.
Една врата се затръшна. Погледна през прозореца и видя, че Уил се е запътил към гаража. Натисна дистанционното и вратата се плъзна настрани. Тя не можа да види вътре кола. Върна се към данъчните архиви и описа всяка кутия. По-нататък.
Първата празна спалня се оказа наистина съвсем празна. Във втората обаче намери още находки на полицата в гардероба: три кутии със снимки. В първата професионални снимки на футболни отбори отпреди трийсет години, снимки от гимназията и колежа. Лицата по тях бяха прекалено ситни и не се разпознаваха. Имаше и любителски снимки на Рамзи и Балч в пълно спортно снаряжение, огромни подплънки на раменете, пристегнати в кръста.
Високият тъмен хубавец и неговият белезникав приятел — и двамата бяха ухилени, наперени, готови да превземат света.
Ето ги и сватбените снимки, Балч все още строен и загорял от слънцето, в млечносин фрак, риза с жабо и с неуверено изражение. Хелън се оказа фина, привлекателна, с къса тъмна коса и красива уста. По-късните снимки показваха, че възрастта не й се бе отразила зле, бе останала стройна, понякога носеше очила. Държеше бебе.
Повито в розово. Дъщеря. По време на разпита Балч не спомена нищо за дете, но защо ли да го прави, разговорът им се въртеше около живота на други хора. Петра си спомни как той отклоняваше въпросите за личния му живот. Тогава й изглеждаше странно. Сега вече разбираше.
Имаше около двайсетина снимки на детето, никакво име на гърба на нито една от тях. Хубаво тъмнокосо момиченце, което приличаше на майка си. Бяха я снимали до около осемгодишната й възраст, след това — нищо.
Може би заради развода, а дали не беше и по-лошо — смърт? Още една загуба в нещастния живот на Балч?
Във втората кутия имаше по-малки дубликати на рекламните снимки, които Петра видя по стените в офиса на Балч. Повечето на Рамзи, няколко на Балч. Правени бяха от различни фотографи, от Холивуд и от долината.
Последната кутия бе почти празна. Съдържаше сватбена снимка, от печата се разбираше, че фотографът беше от Лас Вегас — връзката с Вегас. Балч в тъмен костюм и бяла риза със стол яка, със зачервено лице, подпухнал, леко размъкнат. Извисяваше се над Амбър Лий, която бе дребна и от азиатски произход, с невероятни скули и гърди, които очевадно бяха увеличени по хирургичен път. Не точно това, което Петра си представяше, но определено беше глезла.
Женеше се за тъмнокоси, а убиваше блондинки.
Под снимката имаше плик с дата отпреди три години.
Със закръглен детски почерк писмото бе адресирано до г-н Г. Балч на адреса на „Садълуакс“. От другата страна пишеше: Кетлин Балч, нямаше адрес. Далът, Минесота, пощенска марка.
Същият почерк стоеше и на намиращия се вътре кариран лист от тетрадка.
Скъпи татко,
Е, вече завърших прогимназия и спечелих награда със състава, но не мисля, че това те интересува. Изобщо не се обаждаш, вече и не идваш, а и не ни пращаш издръжката навреме и тъй като мама е болна, на нас наистина ни е много тежко. Пиша ти само защото мама каза, че трябва да знаеш кога дъщеря ти завършва училище.