— Че защо ще убива Моран?
— Ами надпреварата за двайсет и петте бона? Да кажем, че и двамата са с тежък случай на алчност, и двамата са измет, не се контролират. Руснакът — казва се Жуканов — вижда как Моран показва наляво и надясно портрета на хлапето и се разтревожва. Или може би Моран отива при него, казва на Жуканов, че е бащата на момчето, че има известни права в този случай. Жуканов решава да му затвори устата. Тези руснаци са жестоки, Петра. На човека, когото хванахме да кълца трупа, бяха платили двеста долара. Представи си как биха могли да го мотивират двайсет и пет хиляди!
— Ако Жуканов се е почувствал достатъчно заплашен, че да убие Моран — каза Петра, — може да значи, че е научил нещо ново за местонахождението на хлапето, повече, отколкото ти е казал. Нека се обадя да проверя дали няма новини за това.
— Имате съобщение — каза телефонистката, — но тук е лудница и не мога да се кача да го проверя. — Никой не вдигна в стаята на отдела. Тя затвори и Уил взе сакото си от камината. Челото му беше тъмно и лъскаво като препечена захар. Обърса го и набра номера. Тя разпозна цифрите: шерифският офис в центъра. Работното място на Рон.
— Добрите стари шерифски хора — каза той. — Процентът им на разкриваемост е два пъти по-висок от нашия, но на тях не им се налага да се разправят с гангстерите, които убиват без свидетели и други такива отврат… Ало, обажда се детектив Фурние от участъка в Холивуд. Бихте ли…
Петра занесе кутиите от обувки в колата си. Улицата на Балч лежеше притихнала и спокойна в тъмното, щастливите семейства се бяха настанили удобно пред големите си телевизори. Само ако знаеха! Топъл боров въздух изпълни ноздрите й. Какво ли беше времето в Далът, Минесота? Какво ли щеше да си помисли Хелън Балч, когато физиономията на бившия й съпруг се появи по всички телевизионни новини?
Когато се върна, Уил се усмихваше.
— Тялото не е разпознато, но главата е намерена — благодарение на скаутите — и описанието отговаря на Моран до най-малката подробност. Знам, че и двамата сме скапани от многото работа и аз умирам за малко сън, Петра, но според мен трябва поне да проверим руснака. Може би няма да разкрием убиеца на Лиза веднага, но няма ли да е прекрасно най-накрая да разкрием нещо?
— Направо ще е върхът — отвърна Петра. — Имаш ли нещо против по пътя да спрем за няколко залъка? На „Хоторн“ има китайски ресторант, който господин Балч редовно уважава. Съмнявам се, че има добър вкус, но кой знае?
71.
Кати Бишъп се събуди в девет, плувнала в студена пот и с ужасни болки. Стю натисна копчето на звънеца и я хвана за ръката. Тя го погледна, но той не успя да разбере по изражението й дали изобщо го вижда. Къде, по дяволите, се бавеха сестрите — идеше му да изтича долу в стаята им, но не му се искаше да оставя Кати.
Най-накрая дойдоха и той едва се удържа да не им се разкрещи.
Кати отново беше упоена и пак заспа и той чак тогава осъзна, че не се бяха забавили толкова много.
Стегни се!
Стаята му приличаше на затворническа килия. Беше я напускал само за час, когато майка му докара децата и ходиха да ядат бургери и пържени картофи в близкия „Макдоналдс“. И шестте бяха по-тихи от всякога, дори и най-малкото. Увери ги, че скоро ще могат да видят майка си, поигра си малко с тях, разказа им няколко смешки и си мислеше, че успява да ги залъже, че татко е спокоен, както винаги, но не беше съвсем сигурен. Сякаш наблюдаваше всичко отстрани, чувстваше се като натрапник в собственото си тяло.
Децата започнаха да нервничат и майка му каза:
— Да тръгваме, дружина!
Като излизаха, Стю забеляза, че останалите посетители са се втренчили в тях и го обзе гняв.
Какво има, тъпаци, не сте ли виждали друг път голямо семейство?
Не можа да се успокои по целия път към болницата „Сейнт Джо“. Странно, преди никога не бе кипвал така.
Междувременно Петра и Уил преследваха престъпник, който, по всичко личеше, щеше да се окаже сериен убиец, а той звънеше на авиокомпаниите, бореше се с враждебност и бюрократизъм, а усилията му не водеха до нищо, никаква резервация за полет на името на Балч, но с всичките откази, които получи, кой знае?