Жуканов сграбчи листа, прочете го и го пъхна в джоба на панталона си. Сега вече имаше договор. Ако копелетата му създадат проблеми, ще наеме Джони Кокран и ще ги скъса от съдебни дела.
— Знам къде е — каза той. — Струва си двайсет и петте хиляди.
Русото ченге чакаше с приготвена писалка.
— Чифутите… евреите отсреща го крият. — И Жуканов посочи на юг. — Имат църква. Старият евреин го скрил там, завел го вкъщи.
— Видяхте ли това? — попита ченгето. Изправи се и раменете му станаха още по-широки.
— Залагам главата. Търсил колата, проследил ги до къщата на стареца.
— Справили сте се добре като детектив, господин Жуканов.
— В Русия бил полицай.
— Така ли? Е, това ви е помогнало, господине. Благодаря. И повярвайте, ще направя всичко възможно, за да ви осигуря и последния цент от двайсет и петте долара.
— Гледай да е така — каза Жуканов. Вълкът ликуваше!
— Какъв е адресът? — попита русият полицай.
— „Сънрайз Корт“ 23. — Адрес двайсет и пет хиляди долара.
— Това тук, във Венис ли е?
— Да, да, точно тук е. — Идиот, не познаваше собствения си град. Жуканов посочи със свития си пръст. — От алеята върви към Спийдуей, после към Пасифик, след пет пресечки — стигаш.
— Отлично! — каза ченгето и затвори бележника. — Изключително ни помогнахте, господине. Като казвате алеята, имате предвид онази отзад, нали?
— Да, да, показвам.
Скочи през щанда — пращеше от адреналин, въпреки че крайниците го боляха — и поведе русото ченге зад ъгъла на бараката, покрай пълните с боклуци корабни палети. Само ако знаеше какво се бе случило тук вчера!
— Ето там — посочи той — е еврейският храм, където вижда колата. Ясно?
— Каква кола, господине?
— Линкълн. Бяла с кафяв покрив.
— От коя година?
— Няма значение, има нещо по-добро за вас. — Жуканов се ухили и изрецитира регистрационния номер. Ченгето си записа нещо в тъмното. — Тръгна в другата посока.
— На север — каза ченгето.
— Да, да, направо към Спийдуей и след това към Пасифик, още пет пресечки.
Полицаят повтори указанията, беше голям тъпак.
— Това е — завърши Жуканов. Иди и си го намери, тъпо копеле. Аз ти го сервирам на тепсия!
Полицаят прибра бележника и ръката му се стрелна във въздуха.
— Благодаря ви, господине.
Ръкуваха се. Имаше твърдо, мъжествено ръкостискане. О, ако това ченге знаеше, че ръката, която стиска, е била изцапана с кръв чак до лакътя само преди няколко часа!
Жуканов се опита да се изтръгне от дланта му, да го отпрати, но не можеше да се отскубне — полицаят го държеше здраво и го дърпаше към себе си. Какво, по дяволите, ставаше? Ченгето се хилеше, сякаш се канеше да го разцелува. Нещо хич не беше наред, нещо се объркваше.
Жуканов се бори още малко и накрая се отскубна.
Една ръка го сграбчи за китката, завъртя го, нещо изпука на счупено и болката се стрелна от върха на пръстите чак до тъпанчето. Едно светкавично движение, точно както правеше полковник Бороковски. Извика несъзнателно, върху лицето му се стовари нещо голямо и месесто и той падна.
Пак го прониза болка, дори още по-силна, пареща и опустошителна, като че ли вътрешностите му бяха подпалени.
Започваше малко под пъпа и се качваше нагоре като горящо въже. След това му стана студено, странно студено — в него нахлуваше студен въздух… дълбоко навътре. Тогава разбра, че е заклан, разпорен — точно както той бе разпорил дебелака, а сега се случваше с него и той не можеше да направи нищо друго, освен да лежи и да се примири.
Последното нещо, което почувства, бе как една ръка претърсва джобовете му.
Търсеше договора. Лъжец! Измамник? Парите си бяха нег…
73.
Да си сам тук не е като да си сам в парка. Изобщо не е като в „Уотсън“.
Наоколо са всичките тези стаи, имам книги и някой, който ми се доверява. От време на време чувам стъпки по тротоара или разговори и смях, преминаваща кола. Но те не ме притесняват, защото съм вътре и съм заключен. Мога да спя, без да скачам насън и да се оглеждам какво става. Мога да чета без фенерче.
Много мислих и реших, че Сам е прав. Утре ще намеря телефон и ще се обадя в полицията, ще им разкажа за PLYR1. Може да се обадя и на мама. Да й кажа, че съм добре, да не се тревожи, защото всичко с мен е наред, някой ден ще се върна и ще мога да я издържам.