За такова нещо не убиват.
Дали руснакът не е премълчал нещо? Дали е знаел повече?
Тя разказа хипотезите си на Уил, който бе влязъл в предната част на будката и оглеждаше вътрешната стена под щанда за още кървави петна.
Петра говореше трескаво и бързо, гласът й звучеше остро, сякаш не беше неин. Уил я изслуша и каза:
— Мислиш, че Жуканов е видял момчето отново и е открил къде се крие? Но как е разбрал Балч за това?
— Не знам, но ако е бил той, най-вероятно е изненадал Жуканов. Или е употребил и сила. Или Жуканов е бил гипсиран. А може и да го е преметнал с нещо. Той се беше поболял за наградата. Сигурно алчността е притъпила бдителността му.
— Преметнал го е — повтори Уил. — Представил се е за някой, който е упълномощен да пита за момчето.
— Да — каза Петра. — Социален работник, полицай. Може би Балч се е представил за полицай.
Уил се замисли върху думите й.
— Всичко, от което би имал нужда, е костюм и фалшива полицейска значка. Да, а алчността на Жуканов е свършила останалото. Но как Балч е поел риска от още едно убийство точно в този момент, когато знае, че го търсим?
— Все още не сме го хванали. Може дори да не знае, че сме по петите му — отвърна Петра. — И щом би го отвело при момчето, значи си струва риска. Което ме навежда на мисълта, че Жуканов най-вероятно е научил нещо повече за момчето.
Тя се върна в складовото помещение и затърси нервно и трескаво. Сувенири, проклети сувенири — само като си помисли, че такъв оръфляк като Жуканов е продавал играчки на малки деца… В джоба на якето от „Планета Холивуд“ нямаше нищо… шперплатовото бюро, квитанциите — сграбчи ги всичките и ги заразглежда.
Десетата хартийка се оказа приходен ордер без отбелязани продажби и дата. На листа имаше само един ред, изписан с разкривени печатни букви.
2RTRM34
Регистрационен номер? Дали руснакът не бе видял Уилям Стрейт в кола и не бе преписал номера й? Всички знаеха, че с подкуп от картотеката на превозните средства можеше да се измъкне информация. Преди няколко месеца вестниците писаха за голям скандал за корупция там. Хора като Жуканов знаеха как да се оправят с такива институции. Плащаш си и вземаш адреса.
Тя потърси телефон из будката. Нямаше в нито едно от помещенията. Ама че дупка! Фурние продължаваше да оглежда за кръв. Тя взе телефона му — какъв ли беше номерът на нощната смяна в картотеката на превозните средства… да, да, спомни си го. Когато служителката вдигна, Петра едва се удържа да не й крещи и заповядва. Служителката беше маниачка на тема разпоредби.
Господи, опази ме от правилници и разпоредби!
Но настоятелността й най-накрая убеди служителката да помогне и след няколко изписквания на компютъра Петра разбра, каквото й трябваше: Самюел Морис Ганзър, „Сънрайз Корт“ 23, Невис.
Роден през 1925.
Възрастен човек.
Дали Уилям не си бе намерил ангел хранител?
77.
Линкълнът бе паркиран на сантиметри от задната стена на къщата и предният капак му даде отлична възможност да се покатери и да стигне до прозореца.
И там висяха пердета, но не бяха дръпнати докрай. Пред него се откри прекрасна гледка към кухнята, която ставаше още по-ясна под слабата светлина над печката. Виждаше и всекидневната, която бе отделена само от издигащ се до височината на кръста плот. Лампата на пода хвърляше въгленовочерни сенки върху сивия килим. Имаше достатъчно светлина, за да види и входната врата. Вдясно от нея проблясваше нещо червено. Алармата. Това никак не беше добре. Но поне го имаше предвид.
Отляво се виждаха три врати, сигурно към спалните и банята. Между тях нямаше много място. Малки стаи, в тях по-лесно се стигаше жертвата с нож.
И това беше целият интериор. Отлично…
След като се осмели да излезе веднъж на верандата, момчето повече не даваше признаци на живот. Старецът — също. Вратите и на двете спални бяха затворени. Може би момчето и старецът — със или без съпруга — вече спяха дълбоко? Или пък старецът беше обратен и момчето беше в леглото му?
Това би обяснило защо го бе приютил.
Сънят им би улеснил ужасно много работата му: втурва се вътре, блъсва вратите на спалните, бум-бум-бум — и дим да го няма още преди да е включила алармата.
На излизане ще поразбърка наоколо, може и да открадне нещо, за да имитира бандитски обир.
Слезе от колата, огледа алеята за неканени минувачи, след това се съсредоточи върху задния вход на къщата. Имаше два нита. Лошо. Но като напъна дървенията, усети, че поддава. Сигурно ще си нарани рамото, но беше свикнал да си пробива със сила път през препятствията. Вратата беше нищо в сравнение с нападението във футбола.