— Да им го начукам на тези лайна! — каза и ги изхвърли в кофата за смет. — Вдигай шибания си задник, малък педал такъв, и свърши нещо полезно…
Косата ми миришеше на боб и на следващия ден ръката ми беше толкова подута, че не можех да помръдна пръстите си. Държах я в джоба си, когато казвах на госпожа Анисън, че съм си загубил учебника. Тя ядеше царевични пръчици на бюрото си и проверяваше контролни и дори не вдигна поглед към мен, само каза:
— Е, Били, значи ще трябва да си купиш друг.
Не можех да поискам пари от мама, затова не си купих друг учебник, вече не можех да си пиша домашните и успехът ми по алгебра тръгна надолу. Все си мислех, че на госпожа Анисън или на някой друг ще му стане любопитно, но нищо такова не се случи.
Друг път Тъпака скъса колекцията ми от списания, които бях събрал от чуждите боклуци, както и книгите ми, включително и тази за президентите. Едно от първите неща, които проверих, когато най-накрая открих библиотеката на Хилхърст авеню, беше дали имат книга за президентите. Намерих една, но беше различна от моята. Страниците й не бяха така дебели и имаше само черно-бели снимки. Но пак беше интересна. Научих, че Уилям Хени Харисън настинал, след като го избрали, и умрял.
Лош късмет за първия президент с име Уилям.
Действа. Умът ми се прочисти. Но сърцето и стомахът ми още пареха. Нататък: Тейлър, Филмор, Пиърс… Джеймс Бюканън, единственият президент, който не се беше женил, сигурно му е било самотно в Белия дом, въпреки че навярно си е имал достатъчно работа. Може да му е харесвало да е сам. Разбирам го.
Линкълн, Джонсън, Грант, Маккинли.
Още един президент, който се казва Уилям. Дали някой някога го е наричал Били? Като го гледам на снимката какъв е плешив и как гледа злобно и ядосано, не ми се вярва.
Никой не ме е наричал Уилям, освен учителите в първия ми учебен ден, но и те скоро минаха на Били, защото децата се смееха, когато ми викаха Уилям.
Били Козата.
Уилям Брадли Стрейт.
Обикновено име, няма нищо особено в него, но е по-хубаво от някои от прозвищата, с които са ме наричали.
Чак, чак…
Ох, пак се спънах, но не паднах. Място №5 е все още далеч. Нощта е топла. Иска ми се да сваля вонящите на урина дрехи и да побягна през дърветата гол като диво силно животно, което знае къде отива… Ще вдишам и издишам десет пъти, за да успокоя сърцето си.
… Така е по-добре. Други списъци. Екзотични риби: платии, риба меч, неонови тетри, гупи, акули, оскари, морски котки, морски таралежи, ароуани. Никога не съм имал аквариум, но в колекцията ми от списания имаше един брой „Наръчник по екзотични риби“ и снимките ме омаяха с цветовете си.
Във всички статии се повтаряше, че трябва много да се внимава, когато се прави аквариум, и да сме наясно с какви риби си имаме работа. Ако са достатъчно големи, оскарите и ароуаните изяждаха другите, а ако ароуаните станеха много едри, се опитваха да изядат и оскарите. Златните рибки са най-миролюбиви, но и най-бавни и другите винаги ги изяждат.
Стомахът ми още пареше, сякаш някой ме разкъсваше отвътре… дишай… паркови животни: птици, гущери, катерички, змии от време на време. Тях ще ги оставя.
Хората също.
Понякога през нощта могат да се видят бездомни откачалки с колички, пълни с боклуци, но те никога не се задържаха много-много. Имаше и мексиканци с ниски коли, които пускаха висока музика. Те обаче се спираха край влаковете. Наркомани, разбира се, нали е Холивуд. Виждал съм ги как паркират, сядат на някоя маса на поляните за пикник, сякаш ще си поръчват вечеря, пристягат ръцете си, боцкат се и после се взират в празното пространство.
Когато дрогата наистина влезе в кръвта им, въздишат, главите им клюмват и заспиват. Наистина приличат на хора, които просто си подремват.
Понякога в дъното на паркинга спират коли с двойки, включително и от обратни. Говорят си, опознават се, пушат, отдалеч цигарите им изглеждат като малки оранжеви звезди.
Всички се забавляват.
Мислех си, че и те ще правят това тази вечер.
Някой винаги късаше ограничителната верига и на парковите служители им отнемаше седмици да я поправят. Ченгетата не патрулираха тук често, защото това е територия на парковите служители. Паркът е огромен. В библиотеката намерих книга, в която пишеше, че площта му е 17 квадратни километра. Пишеше още, че паркът бил направен по странен начин. Един откачен, който се казвал полковник Грифит, се опитал да убие жена си и трябвало да даде земята си на щатските власти, за да отърве затвора.