Външно се държеше. Който и да я погледнеше, щеше да види само сръчност и професионализъм. Казвали са й, че изглежда много делова. Обвинението беше хвърлено от Ник и в него се съдържаше намекът, че акуратността не е секси. Но той в какво ли не беше я обвинявал! Как не беше разбрала по-рано какво става?
Обичаше да я смятат за делова. Беше си намерила работа, която харесва.
Преди месец отиде в един салон в Мелроуз и заръча на отегчения фризьор да отреже двайсет сантиметра от тъмната й коса. Резултатът беше къса, изтънена гарвановочерна прическа, която изискваше минимални грижи.
Стю веднага забеляза. „Много ти отива.“
Смяташе, че така подчертава добре издълженото си бледо лице.
Избираше дрехите си само според тяхната практичност. Елегантни костюми с панталони от разпродажбите в „Лоуманс“ и „Робинсънс-Мей“, които вкъщи сама поправяше, за да паснат на стройната й фигура. Предимно черни, като този, който носеше днес. Няколко тъмносини, един шоколадовокафяв и един тъмносив.
Слагаше си червило „Мак“, тъмночервено с кафяв нюанс, малко сенки за очи и спирала за мигли. Никаква пудра, кожата й беше бяла и гладка като хартия. Никакви бижута. Нищо, което заподозрените биха отмъкнали.
Жертвата носеше пудра. Петра я виждаше ясно по местата, незацапани от кръв. Имаше останки от руж, пудра, спирала за мигли, беше малко по-силно гримирана от нея, разбра тя от незасегнатото око.
Другото, смазаното, беше тъмночервена дупка. Очната ябълка се беше свила като смачкан целофан. Част от желеподобното й съдържание се бе разтекло чак до носа.
Хубав нос, поне където не беше накълцан.
Дясното око зееше, широко отворено, синьо и покрито с тънък слой. Този мътен мъртвешки поглед. Не можеше да се имитира — нищо не можеше да го наподоби.
Борбата на душата? И какво остава след нея? Една обвивка, жива колкото сменена кожа на змия?
Продължаваше да разглежда трупа с прецизността на художник и забеляза малка, но дълбока прорезна рана на лявата буза, която беше пропуснала. Осемнайсет. Не можеше да преобърне тялото, докато криминалният фотограф не приключеше работата си и следователят не разрешеше. Патологът щеше да определи точния брой на раните, след като положат тялото на металната му маса.
Прибави и раната на бузата на рисунката си. Трябваше да внимава. В следствието беше истинска лудница. Лекарите допускаха грешки.
Стю бе свършил със следователя — възрастен мъж на име Ливит, и сега двамата стояха, сериозни и спокойни. Никакви безвкусни шеги, каквито можеха да се чуят по филмите за ченгета. Истинските детективи, които познаваше, бяха обикновени хора, относително интелигентни, търпеливи, мрачни и имаха много малко общо с кинаджийските си копия.
Опита се да проникне с поглед под кръвта и да си състави някакво впечатление за личността в това тяло.
Жената изглеждаше млада и Петра беше съвсем сигурна, че е и хубава. Дори обезобразена по този начин, захвърлена на паркинга като боклук, фините й черти пак си личаха. Не беше висока, но краката й бяха дълги и добре оформени, разголени до средата на бедрата, талията й изглеждаше тънка под черната копринена рокля. Едър бюст — може би силиконов. Напоследък, когато видеше стройна жена с големи гърди, Петра веднага подозираше хирургическа намеса.
Нямаше следи от изкуствени материали по тялото, но с всичката тази кръв — кой знае! Какво ставаше със силиконовите гърди, когато ги намушкаш с нож? Въобще как изглеждаше силиконът? След осем месеца в отдел „Убийства“ така и не се беше натъквала на подобен казус.
Чорапогащникът беше разкъсан, но вероятно от допира с асфалта. Нямаше явни следи от сексуално насилие или блудство, не се виждаше семенна течност около устата или краката.
Гъста коса. Тъмноруса, добре боядисана, черните корени вече бяха започнали да се показват, но все пак беше с красива, професионално направена прическа. Роклята беше копринена, на места шита на ръка и както беше вдигната и набрана около раменете, Петра видя етикета. „Армани“.
Лъскавите бижута, от които Петра се надяваше да свали отпечатъци от пръсти, бяха диамантена гривна на лявата китка с едри, фино шлифовани камъни, пръстен със сапфир и диамант, златен дамски часовник „Ролекс“ и малки диамантени обеци.
Нямаше халка.
Нямаше и чанта, трябваше да забравят за незабавната идентификация. Как се е озовала тук? Била е на среща? Прическа, минирокля — момиче на повикване, примамено на улицата с допълнително възнаграждение?