Беше септември и петък преди Въздвижение на честния Кръст Господен. Някои в храма повярваха, че младият мъж е видял светещ кръст във въздуха и се загърнаха — искаха да заспят макар за минути. Те вярваха, че това, което ще им се присъни тук, под огромните звезди на Кръстова гора, ще бъде знаменателно и благонадеждно. Но сънят не ги спохождаше лесно. Мислеха си кой с какво би могъл да помогне в мъката на другия до себе си.
Когато в ранната утрин гостите на старата каменодялана църква си събираха постелките си, по пода пред олтара с иконата на Света Богородица имаше капки. Някои казаха, че е роса от студа вън и топлината в храма. Други бяха сигурни, че това са сълзите на Божията майка, която е плакала от умиление за голямата вяра на хората с добри сърца, дошли при нея с молитва и вяра.