Виена, литературният живот в началото на нашия век, немската култура слагат своя печат върху душевността и характера на Траянов, върху мирогледа и емоционалния му мир, върху неговото идейно-творческо развитие и цялата му поезия. По това време индивидуализмът, декадентството и натурализмът господствуват в Германия и Австро-Унгария, па и в цяла Европа. Разбира се, не само модернистите увличат начинаещия поет. Той подхранва своето въображение и талант с произведенията на такива гениални майстори на немското художествено слово и немската музика като Гьоте, Шилер, Хайне, Бетховен, Вагнер и др. С не по-малка сила го увличат и романтиците, увличат го и създанията на немското народно творчество. Много по-късно, в края на тридесетте години, Траянов се спира на този въпрос в едно интервю: „От чуждите литератури в последно време най обичам да чета техните класици, в чиито творения е въплътен духът на вечно младото изкуство, над което времето и временното нямат никаква власт. На млади години предпочитах също класиците, но основно съм се занимавал и с произведенията на така наречения модернизъм. При създаването и оформяването на моя мироглед и творчески канон изпитвал съм разни влияния. Но изглежда, че най-дълбоко е било влиянието на музиката и на романтичното изкуство.“
След като приключва със следването си, Теодор Траянов постъпва на работа в българската легация във Виена, където живее до 1921 година. Тук поетичният му талант намира добра почва за растеж. За това спомага и литературната среда, сред която се движи. Той общува с такива големи немски поети и белетристи като Хуго фон Хофманстал, Райнер Мариа Рилке, Артур Шницлер, Петер Алтенберг и др. Влиза в досег и с редица други художници на словото като швейцареца Джон Кнител, Херман Бар, Йозеф Айхмюлер, Рода-Рода, Феликс Дьорман, Ойген Пигенот и пр. Както се знае, повечето от тези майстори на художествената писменост са известни като хора с изключително висока творческа взискателност. Поетите са истински виртуози на стиха, притежаващи голяма поетична култура, и се сочат като тънки гравьори на поетични творби, поразяващи със своята цизелирана2 образност, изящна мелодичност и съвършен композиционен строеж. В тая именно среда нашият поет си изработва своя строг художнически вкус и мярка, основните си поетични принципи, на които остава верен до последните си дни.
Теодор Траянов е редовен посетител на ония заведения — главно кафенета, прочутите виенски кафенета, — където се среща и запознава с артистичната младеж, с литературната бохема. Тези кафенета тогава играят ролята на своеобразни културни клубове, средища за ежедневни свиждания и разговори, за четене на вестници, списания н книги, дори за творческа работа. Тук се кроят планове за издания и се уговаря сътрудничество в един или друг печатен орган, раждат се почини за прояви от най-различно естество, пишат се статии и вестникарски материали, обмислят се и се екипират идеи за художествени творби и пр. Някои от тези кафенета са места за срещи и състезания на най-добрите виенски шахматисти. Теодор Траянов е също страстен участник в тези игри и състезания, проявил изключителни качества на шахматист. По-късно, след установяването си в България, той продължава да играе и с право някои и до днес го смятат за един от най-добрите шахматисти у нас. В едно от тези кафенета той се запознава с Елена Фр. Петерс, с която през 1907 година сключва брак. От този брак той има три деца. Тя почина през януари 1965 г. в гр. Линц — Австрия.